Разлика между версии на „Анатолийски езици“

м
форматиране: 2x А|А(Б)
м (форматиране: 2x А|А(Б))
'''Анатоли́йските езици''' са група [[Индоевропейски езици|индоевропейски езици]] (известни също така под името «'''хето-лувийски езици'''»). По данни от [[глотохронология]]та, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.
 
Всички езици от тази група езици са [[мъртъв език|мъртви езици]]. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на [[Мала Азия]] (най-вече [[Хетско царство|Хетското царство]] и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от [[перси]]те и/или [[елини]]те.
Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са [[клинопис|хетската клинопис]] и [[лувийски йероглифи|лувийската йероглифика]] (има запазени също така кратки надписи на [[палайски език]], най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист [[Бедражих Грозни|Фридрих (Бедржих) Грозни]] тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.
 
Най-късните запазили се надписи са на [[лидийски език]], [[ликийски език]], [[сидетски език]], [[карийски език]] и др. езици използвали [[Малоазийски азбуки|малоазийски азбуки]] (частично дешифрирани през XX век).
 
== Класификация ==
423 035

редакции