Английска революция: Разлика между версии

 

'''Английската революция''', наричана в англоезичната литература '''Английска гражданска война''' ({{lang-en|English Civil War}}<ref>[http://boar.org.uk/oriwxs5CivilWarLincs(chron.htm Civil War chronology for Lincolnshire and its environs ]</ref><ref>В съветската историография се среща като '''Английска буржоазна революция'''.</ref>), е поредица от политически конфликти и въоръжени сблъсъци в [[Англия]] между привържениците на [[крал на Англия|краля]] (тогава [[Чарлз I]]) и [[Парламент]]а, подкрепен от новосъздадена армия, придружени с религиозна война, които продължават от [[1642]] до [[1651]] г. Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал [[Чарлз I]] е екзекутиран, а синът му [[Чарлз II]] е изпратен в изгнание. Установява се [[Английска република|Английската република]] (Английска общност) ([[1649]]-[[1653]]), а след това [[Протекторат (Англия)|Протекторатът]] (1653-1659) - диктатура на [[Оливър Кромуел]].

По време на управлението на [[Елизабет I]] (1558-1603) непрекъснатата опасност от страна на [[Испания]] прави [[абсолютизъм|абсолютизма]] необходим и англичаните го приемат. Но когато започва да управлява [[Джеймс I]], тази опасност е преминала, [[Англия]] е в добри отношения с [[Франция]] и от чужбина няма сериозна заплаха. С възкачването си на престола [[Джеймс I]] обединява двете кралства Англия и Шотландия в [[лична уния]] и мечтае да присъедини към тях и Ирландия. Неговият син и следващ крал [[Чарлз I]] иска същото и споделя позицията на баща си за [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] — кралят е наместник на бога, който е избран да управлява на земята „по божия милост“. В същото време още от времената на Елизабет английският парламент започва да губи влияние (по времето на Джеймс I кралят увеличава данъци без да иска разрешението му). Много от членовете на парламента се отнасят негативно към идеята за обединение, като се опасяват че то може да унищожи старите английски традиции.

 

 

Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години. В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари [[феодализъм|феодални]] закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища — т.нар. „корабни пари“ ({{lang-en|Ship-Money}}), което предизвиква силно негодувание. С женитбата си за сестрата на [[Луи XIII]] — [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]], която е [[католицизъм|католичка]], кралят още повече се конфронтира с парламента.

 

==== Пуритани ====

В парламента пуританите се разделят на две: [[презвитерианство|презвитериани]] и конгрегационалисти ([[индепенденти]] {{lang-en|independents}}). Презвитерианите са шотландската протестантска деноминация. Докато в Англия католицизмът е отхвърлен от Хенри VIII по политически причини и в [[Англиканска църква|Англиканската църква]] се запазва немалка част от характера му, то Реформацията в Шотландия е далеч по-радикална под водачеството на Джон Нокс. Прекарвайки известно време в Женева, той се утвърждава като близък последовател и сподвижник на [[Жан Калвин]]. Със завръщането си в Шотландия той следва калвинистката религиозна доктрина и така се формира Презвитерианството. Членовете на тази деноминация искат премахване на [[свещеник|свещениците]], а начело на общините да се поставят избираеми [[презвитер]]и, които да се отчитат на общото събрание. Те намират съмишленици в лицето на пуританите - самите те възприели голяма част от идеите на Жан Калвин. Индепендентите достигат още по-далеч от презвитерианите. Те са против всяка църковна йерархия. Формират революционна партия и се борят за ограничаване на властта на монарха. Лидер на Индепендентите става [[Оливър Кромуел]].

 

== Начало на войната ==

В Лондон около парламента се групират пуританите и всички противници на краля, които Хенриета-Мария иронично нарича „[[кръглоглави]]“, тъй като косите им са високо подстригани и къси, за разлика от тогавашната мода на дълги коси сред аристократите. Това са наемници и землячески отряди, които се бият храбро, но само когато военните действия са на територията на техните графства. Те са зле въоръжени и подготвени главно за отбрана. Опитите за преговори с краля се провалят, след като той отклонява изпратения му от парламента документ с 19 предложения. Двете страни усърдно се подготвят за война, като парламентът има влияние в по-развитите икономически графства в Източна и Южна Англия, докато кралят се укрепва на север.