Антон Димитров: Разлика между версии

 

На въпрос на учител по гръцки език как събира шест пъти повече ученици за българската паралелка Андон Димитров отговаря:

{{Цитат|Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български — които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония... По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях българският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и... ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация.<ref>„ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.142-143</ref>.}}

 

{{Цитат|справедлив съдия, но фанатик българин.}}

 

През 1908 година Антон Димитров посредничи на младотурския комитет да се свърже с битолския четнически ръководител на ВМОРО [[Милан Матов]] и така се постига споразуменние за предстоящата революция. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] участва в създаването на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и на учредителния му конгрес е избран за председател.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref> Влиза в обща младотурска комисия с доктор [[Ангел Робев]] и по двама сърби, гърци, турци, власи и албанци, която да неутрализира недоразуменията между националностите в империята. Предложен е за български сенатор, но след антикампания от страна на [[Панче Дорев]] не е избран. През 1909 година е назначен за съдия в Цариград.