Анри Поанкаре: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
|||
Ред 27:
Като дете учи в местния лицей - от [[1862]] до [[1873]] г. Необикновената разсеяност на малкия Анри, която безпокои близките, по-късно се превръща в индивидуален маниер на великия учен. В детството си той боледува от дифтерит, който води до сериозни усложнения - парализа на краката и мекото небце. Няколко месеца детето не може нито да ходи, нито да говори. През това време у него възниква способността за цветно възприемане на звуците, която се запазва през целия му живот. Още в лицея проличават интересите на Анри Поанкаре във всички области на науката и големият му математически талант. През [[1873]] г. постъпва в Политехниката в Париж ({{lang-fr|École Polytechnique}}) и я завършва през [[1875]]<ref name="todorov" />. Проявява особена усърдност в следването си. Има добре развита памет и способност да онагледява математическите понятия, което му помага, тъй като е късоглед и трудно успява да види написаното на черната дъска.
След завършването на Политехниката учи в Минното висше училище ({{lang-fr|École des Mines}}), след което започва докторската си дисертация, като същевременно работи като минен [[инженер]]. Защитава докторска дисертация през [[1879]] в [[Сорбона|Парижкия университет]] на тема „''За свойствата на функциите, определяни чрез частни диференциални уравнения''“ под ръководството на [[Шарл Ермит]]<ref>[http://genealogy.math.ndsu.nodak.edu/html/id.phtml?id=34227 The Mathematics Genealogy Project, Henri Poincaré]</ref>. Следващите две години преподава [[математически анализ]] в университета в Кан. Тук се запознава с бъдещата си жена Полен д'Андеси, с която отглеждат три дъщери и един син. Благодарение на застъпничеството на Ермит през [[1881]] г. успява да получи място в катедрата по математическа физика и вероятности в [[Сорбона
На 17 юли [[1912]] г. умира в Париж след операция.
| |||