Социология: Разлика между версии

'''Социология''' (от [[латински]]: ''socius'' – „обществен“; [[древногръцки]]: ''λόγος'' – „[[наука]]“, „[[мисъл]]“, „причина“) е наука, която изучава закономерностите на създаването и развитието на социалните системи, [[Общности|общноститеобщности]]те и групите, също и [[Личност|личностталичност]]та в рамките на общността и [[общество]]то, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).

Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само като [[Индивид|индивидииндивид]]и, но и като членове на асоциации, групи и [[Институция|институции]]. Тя използва количествени и качествени методи за изследване, [[статистика|статистическа]] обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери – [[маркетинг]], [[реклама]], [[политика]], [[здравеопазване]], [[образование]] и други.

В самото начало, научният подход, като зададен от Огюст Конт, е емпиричният; той трябва да уподоби социологията на [[естествените науки]] и така да я [[еманципира]] от философията. Този позитивизъм е продължен по-късно от Емил Дюркем, докато реакцията срещу социалния позитивизъм започва с [[Хегел]], чиято [[диалектика]] като заета по-късно от [[Маркс]] става основа за това, което Маркс посочва като необходимост за социологията, а именно не простото документиране на фактите и явленията в [[Социум|социумасоциум]]а, но тяхната критика, тоест Маркс желае да замести позитивизма с [[Критически анализ|критическия анализ]].

Степента, в която дисциплината трябва да се води научно, остава съществен спор по отношение на основните [[Онтология|онтологични]] и [[Епистемология|епистемологични]] въпроси. Противоречията продължават да са яростни върху въпроса за това как да се наблегне или интегрира субективността, обективността, [[Интерсубективност|интерсубективносттаинтерсубективност]]та и [[прагматизъм|прагматизма]] в осъществяването на теория и изследвания.

Културната социология използва критически анализ на [[Думи|думитедуми]]те, [[Артефакт|артефактитеартефакт]]ите и [[Символи|символитесимволи]]те, които си взаимодействат с формите на социалния живот, независимо дали в [[Субкултура|субкултурите]] или в по-голям мащаб – обществата. За [[Георг Зимел|Зимел]] културата се отнася до „''култивирането на индивиди чрез посредничеството на външни форми, които са били обиктифицирани през хода на историята''“ <ref>Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. pxix</ref>.

Терминът „икономическа социология“ е използван за първи път от Уилям Стенли Йевънс през [[1879]] г., а по-късно е изкован в работите на Дюркем, [[Макс Вебер|Вебер]] и Зимел между [[1890]] и [[1920|1920 г.]]<ref>"[http://press.princeton.edu/chapters/s7525.html Principles of Economic Sociology by Richard Swedberg – An extract]". Линк от 2 декември 2009</ref>. Така възниква икономическата социология като нов подход за анализ. При Маркс историческият [[материализъм]] има за цел да демонстрира на едно фундаментално ниво как икономическите сили влияят на структурата на обществото, а ''[[За разделението на обществения труд|„За разделението на обществения труд]]''“ на Дюркем и максвеберовата ''„Икономика и общество''“ са публикувани през [[1922|1922 г]]. Икономическата социология е понякога синонимична на [[Социоикономика|социоикономикатасоциоикономика]]та. Все пак в повечето случаи социоикономиката се фокусира по-скоро върху социалното влияние върху различни икономически промени.