Спа (физиотерапия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „ ѝ “ вместо „ й “
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 5:
 
==Произход на термина==
Терминът спа произхожда от името на белгийския град [[Спа|Спа]], познато още от римско време, когато мястото се наричало ''Aquae Spadanae''<ref>Journal of the History of Medicine and Allied Sciences, George Rosen, Yale University Dept. of the History of Science and Medicine, Project Muse, H. Schuman, 1954</ref>.
 
През [[средновековие|СредновековиетоСредновековие]]то болестите, причинени от липса на желязо били лекувани чрез пиенето на минерална вода, съдържащо желязо (през 1326г. фабрикантът на железни изделия Колин ле Лоуп потвърдил като лек извора с името Еспа която пък е [[Валонски език|валонската]] дума "фонтан"<ref>Medical Hydrology, Sidney Licht, Sidney Herman Licht, Herman L. Kamenetz, E. Licht, 1963 </ref>).
 
През 16в. в [[Англия]] старите [[Древен Рим|римски]] идеи за лечебно къпане били възродени в градове като [[Бат]]. А през 1596г. Уилям Слингсби открил извор с вода богата на желязо в [[Йоркшир]]. Той построил и оградил кладенец, който бил известен като Харогейт, който станал първия курорт в Англия за питейна лечебна вода. След това през 1596г. д-р Тимъти Брайт след като открил втори кладенец, кръстил курорта ''Английския Спа'' от където и започнала употребата на думата ''спа'' като общо описание.
Ред 21:
[[Файл:Diocletianopolis The Southern Gate at Night.jpg|мини|вдясно|Спа града [[Хисаря]] в [[България]] е древен римски град построен през 1-ви век от н.е. заради минералните си извори в околността.]]
[[Файл:2006-05 Archeon binnenhof badhuis-2.JPG|мини|вдясно|Римските бани тип ''кориовалум'' в [[Херлен]], Холандия ( възстановка)]]
Някои от най-ранните описания на западните практики на къпане произлизат от Гърция. Гърците въвеждат рижимите за къпане, които формират основата на модерните спа процедури. Тези хора от Егейската цивилизация използват за лична хигиена малки вани, басейни и вани за крака. Най-ранните подобни находки са баните в дворцовия комплекс в [[Кносос]] в [[Крит]] и луксозните вани от [[алабастър]], изкопани в [[Акротири и Декелия|Акротири]] на о-в [[Санторини]] и двете находки датират от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Гърците създават обществени бани и душове в рамките на своите гимнастически комплекси за отдих и лична хигиена. Гръцката митология упоменава, че някои естествени извори или приливни басейни били благословени от боговете, за да лекуват болестите. Около тези свещени басейни гърците построили съоръжения за къпане за тези, които желаели изцеление. На тези места молители оставяли дарове на боговете за изцеление и се къпели с надеждата да се излекуват. [[спарта|СпартанцитеСпарта]]нците разработили примитивна парна баня. В серангеум, който е ранен гръцки ''балнеум'' (в свободен превод:баня) в който били изсечени по планинските склонове камери за къпане от които извирали горещи извори. Серия от ниши изсечени в скалите над камерите побирали дрехите на къпещите се. Една от камерите за къпане има декоративна подова мозайка, изобразяваща колар и колесница, теглена от четири коня както и жена, следвана от две кучета, а в долната част на мозайката е изобразен делфин. Така ранните гърци използвали естествените дадености и ги разширявали като добавяли за лични удобства различни декорации и рафтове. През по-късната гръцка цивилизация баните често били строени свързани със спортни площадки<ref>[http://www.nps.gov/history/history/online_books/hosp/bathhouse_row.pdf Paige, John C; Laura Woulliere Harrison (1987). Out of the Vapors: A Social and Architectural History of Bathhouse Row, Hot Springs National Park]</ref>. И все пак, най-развитата и изискана употреба на вода с цел лечение и релаксация идва от турските хамами и арабските бани. Тази терапевтична употреба на водата била представена на мюсюлманите през европейското средновековие чрез Испания(Ал-Андалус). Най-големите арабски бани в света извън мюсюлманска страна са тези, намиращи се в испанския град Хаен и датират от 12-ти век.
 
Римляните подражавали на много от гръцките практики за къпане. Те надминават гърците в размера и сложността на своите бани. Това се дължи на много фактори: по-големия размер и население в римски градове, наличието на течаща вода след изграждането на водопроводи и изобретяването на цимента, което направило изграждането на големите сгради по-лесно, по-безопасно и по-евтино. Както и в Гърция и в Древен Рим римската баня се превърнала в събирателен център за социална и развлекателна дейност. Докато се разширявала Римската империя, идеята за обществена баня се разпространила до всички части и региони на Средиземно море, Европа и Северна Африка. С построяването на акведуктите римляните имали достатъчно вода не само за битови, селскостопански и промишлени цели, но и за своите спокойни занимания. Акведуктите осигурявали вода, която по-късно се загрявала за употреба в баните. В наши дни размерите на римската баня се откриват в множество руини и при археологически разкопки в Европа, Африка и Близкия изток<ref>[http://www.nps.gov/history/history/online_books/hosp/bathhouse_row.pdf Paige, John C; Laura Woulliere Harrison (1987). Out of the Vapors: A Social and Architectural History of Bathhouse Row, Hot Springs National Park]</ref>.