Долината Кийота е била населена още преди 2000 години. Най-напред там са живели хора от културите Бато и Йойео, привлечени от плодородната земя на юг от река Акангуа. По-късно по тези земи се заселват представители на [[Мапуче]] и [[Диагита]], които допринасят с облагородяването на региона и еволюцията на местните култури. По времето на [[Инки|Инките]]те селището е столица на [[Киясую]], южния провинциален регион на тяхната империя. През [[1536]] г. в долината пристига [[Диего де Алмагро]]. Той търси злато, но река Аконкагуа е придошла и, решавайки, че намирането на злато в долината е непосилна задача, заедно с отрада си се връща в [[Перу]]. Няколко години след него друг велик завоевател - [[Педро де Валдивия]], първият губернатор на Чили - решава да довърши започнатото от Алмагро и да изследва региона. В долината той построява къщи и ферми за индианците и робите, които работят за него, като почти цялата площ на днешен Кийота е била негово владение. На 11 ноември 1717 г. [[Хосе де Сантяго Конча]] основава Кийота под името '''Вия де Сан Мартин де ла Конча дел Вайе ди Кийота'''. През колониалната ера градът е от голямо военно и административно значение заради разположението си близо до столицата Сантяго и пристанищния град Валпараисо.
