Аполо – Союз: Разлика между версии

'''Експерименталният полет „Аполо“ — „Союз“''' ({{lang-en|Apollo-Soyuz Test Project, ASTP}}; {{lang-ru|Экспериментальный полёт «Аполлон» — «Союз»}}, ЭПАС) е първият съвместен полет на [[космически кораб|космически кораби]]и от две различни страни - [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Полетът е извършен през месец [[юли]] [[1975]] година.

Едно от най-важните събития в областта на пилотираните космически полети, получило одобрението на целия свят, е скачването на околоземна [[орбита]] на [[космически кораб|космически кораби]]и от [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Този исторически съвместен полет е възприет от тесните специалисти и широката общественост като своеобразен край на [[космическа надпревара|космическата надпревара]] и начало на международното сътрудничество в областта на космическите изследвания.

В края на 50- те и началото на 60-те години на 20-ти век, [[САЩ]] и [[СССР]] започват разработване на национални космически програми. Въпреки че двете страни имат различен подход и приоритети в изучаването на космоса, от самото начало сътрудничеството между тях е поставено на дневен ред. Първото официално споразумение за съвместно изучаване на космическото пространство е сключено между Академия на науките (АН) на [[СССР]] и [[НАСА]] на [[САЩ]] през м. юни [[1962]] година, в самото начало на космическата ера. Този и други ранни двустранни договори водят до създаване на двустранна връзка между метеорологическите центрове в [[Москва]] и [[Вашингтон]], провеждане на експерименти в областта на комуникациите с помощта на космическия апарат "Ехо-2" и съвместни научни разработки в областта на космическата [[биология]] и [[медицина]]. Въпреки това, тези съвместни усилия остават ограничени в сравнение с възможностите на двете космически държави, които към края на 60 - те години вече експлоатират [[космически кораб|космически кораби]]и от трето поколение: [[Союз]] и [[космически кораб Аполо|Аполо]].

В резултат на поредица от срещи на правителствено равнище и ниво експерти през [[1969]] г. двете страни постигат принципно съгласие по създаването на универсална система за скачване на [[космически кораб|космически кораби]]и и провеждане на съвместен полет в средата на следващото десетилетие. През м. октомври [[1970]] г. са създадени обединени работни групи, всяка от които изучава различен аспект от разработката на новото стиковъчно оборудване. Проектът е окончателно одобрен на срещата на високо равнище през м. май [[1972]] г. Подписан е пет годишен "Договор за сътрудничество в изследването на космическото пространство за мирни цели". В този договор е предвиден съвместен полет и скачване на [[космически кораб|космическите кораби]] [[космически кораб Аполо|Аполо]] и [[Союз]], както и преминаване на екипажите от единия кораб в другия. Полетът е насрочен за средата на [[1975]] г. За Директори на програмата са назначени д - р Г. Ланни от [[НАСА]] и член - кореспондент на АН СССР К. Д. Бушуев.

Принципа на скачване е еднакъв и за двата [[космически кораб|космически кораба]]а. Принципа на действие и размера на стиковъчните агрегати ги прави съвършено несъвместими помежду им. Работната група, която изучава този проблем, решава да конструира принципно нов стиковъчен възел, който да е съвместим с характеристиките на двата кораба. Проведени са общо двадесет съвещания, след което група съветски инженери под ръководството на В. С. Сиромятников се заема с конструирането на новия агрегат.

Четвъртата група от проблеми, също както и третата, не утежнява особено много организацията на полета, но все пак от решаването им зависи неговото практическо провеждане. За целта е изградена стандартизирана система на научната терминология, принципите на управление на полетите и действията при всевъзможни нещатни ситуации. Премахната е езиковата бариера. Отработени са съвместните действия при евентуалното възникване на аварии от всякакъв вид. Разработената методика е толкова добра, че се използва и до днес при съвместните полети на екипажи от различни страни. Основна грижа на експертите, работещи по тези проблеми, е да изберат подходяци "прозорци" за старта на двата [[космически кораб|космически кораба]]а, така че срещата на околоземна [[орбита]] да е скоро след изтрелването. [[Союз]] трябва да разполага с осем минути преди включването на спирачния двигател, за да се намира на слънчевата страна на [[Земя]]та и космонавтите да могат да ориентират кораба ръчно. [[космически кораб Аполо|Аполо]] пък трябва да се приводни в светлата част на денонощието, за да се облекчи работата на спасителните екипи. Тези проблеми, отнова, са решени по пътя на взаимния компромис.