Арабска литература: Разлика между версии

'''Арабска литература''' ([[Арабски език|арабски]]: لأدب العربي) се нарича съвкупността от [[проза]] и [[поезия]], написана на [[арабски език]]. Арабската литература възниква още през [[V век]] само с фрагменти от появилия се преди това писмен език. [[Коран|Коранът]]ът, смятан от [[Мюсюлмани (народ)|мюсюлманите]] за най-доброто литературно произведение на арабски език, има огромен траен ефект върху арабската [[Арабска култура|култура]] и литература. Арабската литература процъфтява по време на [[Ислямски златен век|Ислямския златен век]].

[[Коран|Коранът]]ът е имал значително влияние върху арабския език. Езикът, използван в него се нарича [[Класически арабски език|класически арабски]] и, въпреки че стандартния арабски е много сходен, класическият има социален престиж. Коранът не само е първата творба със значителен обем в писмения език, но също така има значително сложна структура от по-ранните литературни произведения със своите 144 [[сура|сури]] (глави), които съдържат 6236 [[аят|аята]]а (стихове). Той съдържа разпореждания, разкази, проповеди, притчи, директни обръщения от [[Аллах|Бога]], инструкции и дори коментари за това как то ще бъде разбран. Също както [[Библия|Библията]]та е заемала важно място в литературата на други езици, така и Коранът е важен за арабския език. Той е източник на много идеи, алюзии и цитати и неговото морално послание информира много произведения.

През късния [[IX век]] [[Ибн ал-Надим]], [[Багдад|багдадскибагдад]]ски книжар, създава изключително важна творба върху арабската литература. ''Китаб ал-Фихрист'' е каталог с всички книги, достъпни в Багдад и дава добра представа за литературата по това време.

Темата за секса е често изследвана в арабската литература. [[Газел|Газелът]]ът или любовната поема има дълга история, като понякога е нежна и целомъдрена, а друг път - прекалено подробна. Секс наръчници също са били писани, като „''Ал-рауд ал-атир фи нузхат ал-хатир''“'','' „''Таук ал-хамама''“.

Освен ранните [[Биография|биографии]] на Мохамед, първият голям биограф е [[Перси|персийскиятперси]]йският учен [[Ал Белазури]] със своята ''„Китаб ансаб ал-ашраф“'' или книга за родословието на знатните, колекция биографии. Друг важен биографичен справочник е започнат от Ибн Халикан и обогатен от ал-Сафади, а една от най-значимите автобиографии е ''Китаб ал-атибар'', която разказва за [[Усама ибн Мункид]] и преживяванията му в битките в [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]].

Някои автори се фокусирали само върху историята, като [[Якуби]] и [[Мохамед ибн Джарир ал-Табари|Мохамед ибн Джарир]], а други само върху малка част от нея, като Ибн ал-Азрак с историята си за [[Мека]] и Ибн Аби Тахир Тайфур с историята си за [[Багдад]]. Историкът, смятан за най-великият от арабските историци, е [[Ибн Халдун]], чийто труд ''„Мукаддима“'' се концентрира върху обществото и е основополагащ текст в [[социология|социологията]]та и [[Икономика (наука)|икономиката]].

В [[Ислямски златен век|средновековния Близък изток]], арабски дневници за първи път се появяват преди [[X век]], но [[дневник|дневникът]]ът, който прилича на съвременните е този на Ибн Бана, писан през [[XI век]]. Той е първият, подреден хронологично, точно като съвременните дневници.

В арабския свят има голямо разграничение между книжовният език (''ал-фусха'') и разговорния (''ал-аммия''). Не са много писателите, които пишат творбите си на ''ал-аммия'' и се е смятало, че литературата трябва да е образователна и със цел, а не само за забавление. Някои от най-ранните романи, включително и първите [[Философскифилософски роман|философски романи]]и, са писани от арабски автори.