Климентово (област Велико Търново): Разлика между версии

От [[геология|геоложка]] гледна точка, селото лежи на [[Мизия|Мизийската]] плоча, една от най-южните провинции на [[Евразия|Евразийската]] платформа. На известна дълбочина под дебелия слой [[черноземни почви]] се разкриват скали с [[Триас|триаскатриас]]ка и [[Креда|кредска]] възраст - мощни [[утаяване|седименти]] ([[мергел|мергели]]и, [[варовик|варовици]]), покрити от фин [[льос]] с плейстоценска възраст. Съвременната почвена покривка на землището на селото представлява [[алувий|алувиални]] наслаги, образувани през [[кватернер|кватернера]]а. Подпочвените води, намиращи се на дълбочина 10-20 м (варира за различните части на землището), са ненапорни, изложени на висок риск от замърсяване от повърхността. Напорни [[Водоносен хоризонт|водоносни хоризонти]] се разкриват на приблизителна дълбочина 800 м под земната повърхност, като водите, които ги насищат са с висока степен на минерализация от [[хидрогени|хидроген]]-[[карбонат|карбонатен]]ен тип и много голяма твърдост. Тяхната температура е над 45 - 50 градуса Целзий.

[[Климат|Климатът]]ът е умерено-континентален. Местоположението на селото в рамките на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] определя преобладаващата посока на въздушните маси, устремяващи се към него, а именно - от север, северозапад, изток и североизток. Широкото изложение на равнината към север позволява безпрепятственото нахлуване на атмосферни маси от [[Източна Европа|Източноевропейските]] [[степ|степи]]и. Както през зимата, така и през лятото, подобен пренос е в състояние да предизвика екстремни температурни явления над селото. Летните [[антициклон|антициклони]]и над Източна Европа насочват сухи и горещи маси от степта към тази част на страната, а зиме задържането на подобен антициклон над [[Русия]] може да предизвика свиреп "сух" студ. Дъждовете над тази част от България се предизвикват основно от проявата на [[циклон|циклонална]]ална дейност, най-често идваща от запад.

Естественият растителен и животински свят в района на Климентово е от типично степен характер. Оригиналната растителност днес заема ограничени площи - това са относително малките по площ мери, ограждащи населеното място. Тя е представена от сухолюбиви треви - [[овчарска торбичка]], [[синап]], [[магарешки трън]], [[репей]], [[троскот]], [[кощрява]], [[балур]] и много други. [[Дървета|Дърветата]]та, растящи в див вид на територията на землището, са [[дъб]], [[бряст]], [[габър]], [[липа]], [[леска]], [[топола]], [[орех]]. Най-разпространените [[храст|храсти]]и са [[шипка|шипковият]] и [[трън|трънковият]]ковият.

Сред представителите на местната [[фауна]] са [[глухар|глухарът]]ът, [[сърна|сърната]]та, [[див заек|дивият заек]], [[невестулка|невестулката]]та, [[глиган|дивото прасе]], [[язовец|язовецът]]ът, [[вълк|вълкът]]ът, [[лисица|лисицата]]та, [[степен пор|степният пор]], [[полска мишка|полската мишка]], [[плъх|плъхът]]ът, [[скакалец|скакалецът]]ът и др. Много разнообразен е [[птици|птичия]] свят - типични представители са [[патица|дивите патици]], [[гъска|гъските]], [[яребица|яребиците]], [[гургулица|гургулиците]], [[пъдпъдък|пъдпъдъци]].