Средец (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
Ред 21:
 
== История ==
[[ФайлFile:Sredets-monument-of-Todor-Grudov.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът на Тодор Грудов в центъра]]
 
За първи път селището е споменато в пътепис през [[1595]] г. под името '''Кара бунар''', което на [[турски език|турски]] означава „черен кладенец“. Крепостта Калето се намира на 2 km югозападно от центъра на днешния град Средец. Тя е построена в края на V началото на VI век. Разцветът на крепостта е IX – X век, под името <strong>Потамукастел</strong> (речна крепост). Крепостта е разрушена през XI век и реконструирана отново през XII век. По време на [[османската власт]] населението постепенно напуска крепостта и се заселва на изток, където се създава селището Кара бунар на мястото на съвременния град Средец. През [[1651]] г. [[Евлия Челеби]] в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал [[Карл XII]] през [[1713]] г. нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 г. в село Кара бунар имало 600 къщи <ref>Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 34</ref> и е било сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов ([[Софроний Врачански]]) учителствал там в периода 1792 – 1793 година<ref>Врачански, Софроний. „[[Житие и страдания грешнаго Софрония]]“</ref>. Поради чумна епидемия [[1795]] – [[1796]] г. селото запада и остават само 150 къщи. [[Кърджалии|кърджалийските]] разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожаряват цялото селище през [[1801]] г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. съгласно подписания Одрински мирен договор над 70 карабунарски семейства се изселват в [[Бесарабия]]. През [[1858]] г. със султански ферман е построена църквата „Всех Святих“ на мястото на стар църковен храм. През 1868 г. [[Васил Левски]] преминава през Карабунар. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878 г.) командирът на Иркутския пехотен полк майор Степанов издава заповед на командира на Първа стрелкова рота капитан Тимофеев да се придвижи по линията от Айтос, [[Русокастро]], Дюлево, Средец и оттам за с. Варовник. Последователно, преминавайки през Русокастро, разбиват турските части, които охранявали пътя, идващ от Провадия. На 15 февруари 1878 г. около местността „Еркесията“ се установява Първа стрелкова рота на капитан Тимофеев, провел съдържателна тактическа подготовка и рано сутринта пристигат в Кара бунар, като капитан Тимофеев, за да заблуди турците, изпратил няколко стрелковаци, които започват да стрелят от другата страна на пътя. Турската войска се отправила към стрелците. Основната руска войска се отправила по ручейчето, идващо от Средецкото тепе, идващо от Белянка. На поляната, която се намира над старата баня, т.е. днешната улица „Любен Каравелов“, са били разположени три оръдия и основната турска войска, защото тя очаквала руснаците да се появят от пътя, идващ от [[Бургас]]. В ръкопашния бой бойците на Първа стрелкова рота начело с капитан Тимофеев за по-малко от пет часа унищожават турските войски. Първо било превзето с атака оръдие, което било страшилище за войниците, но благодарение на устрема на опитните руски войски, активно подкрепяни от жителите на Кара бунар, успяват да укротят смъртоносните му залпове. След този щурм, при небивал ентусиазъм, почти надвечер били превзети другите 2 оръдия. По заповед на командира Али бей турците се отправили към Странджа планина, за да избегнат тежките поражения. На [[16 февруари]] [[1878]] г. 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Кара бунар става околийски център.
Ред 32:
 
== Икономика ==
[[ФайлFile:Sredets-centre-2.jpg|дясно|мини|250п|Центърът на град Средец.]]
Промишленият облик на общината се определя от отраслите промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство. От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията, химическата промишленост и машиностроенето. На територията на общината е разположен завод „Промет“ – недовършеният проект за Трета металургична база на страната.