Средиземно море: Разлика между версии

== История ==

[[File:Tower photo.JPG|thumb|left|250px|Изглед от кулата в [[Шленди]], [[Малта]]]]

Съвременното Средиземно море е остатък от древния океан [[Тетис (океан)|Тетис]], който е бил доста по-широк и се е простирал далеч на изток. [[Реликт]]и от [[океан]]а са също [[Аралско море|Аралско]], [[Каспийско море|Каспийско]], [[Черно море|Черно]] и [[Мраморно море|Мраморно]] морета, съответстващи на най-големите му дълбочини. Вероятно Тетис някога е бил изцяло заобиколен от суша, включително между [[Северна Африка]] и [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]], като в района на днешния Гибралтарски проток е имало провлак. Подобен сухопътен мост е свързвал [[Югоизточна Европа]] с [[Мала Азия]].

 

=== Климат ===

{{Основна|Средиземноморски климат}}

Средиземноморският климат се определя от положението на морето в субтропичния пояс и се характеризира с голяма специфика, която го отделя като самостоятелен тип климат, характеризиращ се с мека зима и горещо сухо лято.

 

Дъното на някои котловини е покрито с неогенно-антропогенни слоеве (в Балеарско и Лигурийско море с дебелина до 5—7 km) от седиментни и вулканични скали. Сред месинските (горен миоцен) седименти на Алжиро-Прованския басейн значително място заема соленосен евапоритов слой с дебелина над 1,5-2 km, формиращ структури, характерни за солената тектоника. От двете страни и в центъра на Тиренската котловина се простират няколко големи разлома с принадлежащите им затихнали или активни вулкани, някои от които формират големи подводни планини ([[Еолийски острови|Еолийските острови]], вулкана Вавилов и др.) Вулканите по края на котловината (в [[Тоскански архипелаг|Тосканския архипелаг]], на [[Понциански острови|Понцианските острови]], [[Везувий]], както и на Еолийските острови) изригват киселинни и алкални потоци от лава, а тези в централната част на Средиземно море, които са по-надълбоко — основни лави (базалти).

 

Части от Централния и Източния (Левантийски) басейни са запълнени с утаечни пластове, включително и дебел слой речни наноси, по-специално тези на Нил. По дъното на тези басейни по данни на геофизични изследвания са обособяват Хеленската падина и Централния средиземноморски вал — голямо възвишение от 500 до 800 m височина. По протежение на подножието на континенталния склон край Киренайка се простира Либийската падина, много ясно релефно изразена и слабо запълнена с наноси. Котловините на Средиземно море доста се различават по времето на образуването си. Значителната част от Източния (Левантийски) басейн е образувана през [[мезозой|мезозоя]], Алжирско-Прованския басейн — в края на [[олигоцен]]а — началото на [[миоцен]]а, някои други котловини — в началото и средата на миоцена и през плиоцена. В края на миоцена (месинска ера) в по-голямата част от средиземноморския район вече съществуват плитки котловини. Дълбочината на Алжирско-Прованския басейн по време на утаяването на соли в месинската ера е около 1-1,5 km. Солите се натрупват в резултат на силното изпаряване и концентрацията на луга поради притока на морска вода в затворения водоем през протока, съществуващ южно от Гибралтар.

 

 

== Флора и фауна на Средиземно море ==

Средиземно море има доста богат животински, а и растителен свят. В него живеят някои редки и застрашени видове, като [[тюлен монах]]. В Средиземно море могат да се срещнат [[Тон (риба)|риба тон]], [[риба меч]] и няколко вида акули, включително и [[бяла акула]], която обаче не е местен вид, а по скоро влиза понякога да търси храна и по-топли води.