Уикипедия

Старобългарско укрепено селище при Балчик: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 5:
Обектът е обширно селище [[Военноукрепително дело в българските земи|укрепено с валове]].<ref>[http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_1.htm Станчо Ваклинов,, стр.102, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, С 1977]</ref> При него е открит голям ''грънчарски производствен център'' <ref name=":0">[http://www.ndt1.com/article.php/20101006164211791 Намериха уникелна византийскамонета край Топола, НДТ, Добрич, България 07.10.2010]</ref>и се проучват два [[некропол]]<nowiki/>а<ref>[http://naim.bg/Documents/VG_ScStudies_13.pdf Валери Григоров, Ориентация на гробовете в старобългарските двуобредни некрополи на долен Дунав, сп. Археология 2006 бр.1-4 стр.46-47 НИАМ-БАН]</ref><ref>[http://naim.bg/Documents/VG_ScStudies_22.pdf%20%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%B0%20http://experience.bg/kovanlaka%20%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BA%20http://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0% Валери Григоров, Старобългарски езически погребения с монети, Приноси към българската археология, V 2009, ij, 115-122, НИАМ-БАН]</ref>, единият -'''''Ритуалния прабългарски езически некропол при Балчик'''''<ref>[http://naim.bg/bg/content/news/400/840/34/ Прабългарски&#x20;некропол&#x20;край&#x20;Балчик,&#x20;Официален&#x20;сайт&#x20;НИАМ-БАН&#x20;15.02.2006&nbsp;]</ref> изследван от археолозите в района на [[Военно летище Балчик|военното летище Балчик]] е най-старият старобългарски некропол в днешните граници на Бълтария и другият '''Старобългарския некропол в местността Ковънлъка'''<ref name=":0" /> върху стара тракийска могила, почти обезличена, той съдържа и славянски погребения, има и една група християнски гробове, открит е на 3 км северозападно от балчишкото село [[Топола (област Добрич)|Топола]] и на 8 км от [[Каварна]] е най-големият наш биритуален некропол, който се свързва с прабългарите от времето на заселването им до шейсетте години на 9-и век.
[[Файл:Крепости и валове в Първото бълагарско царство.jpg|мини|391x391пкс|Старобългарското укрепено селище при Балчик в Българска ранносредновековна отбранителна система.]]
Обектът се датира <ref>[http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/riadka-srebyrna-moneta-nameriha-v-nekropol-3311851 БТА 6 октомври 2010, Сребърната византийска монета от началото на осми век е намерена при разкопки на некропола при прабългарското селище край каварненското село Топола, проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН]</ref> по намерените висококачествена старобългарска керамика, медальони, токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета и др. предмети, анализ на погребенията и откритите сребърни рантовизантийски монети от времето на [[Тервел]] сред които и „милиарензия” синхронна със събитията когато византийски император [[Анастасий II (Византийска империя)|Анастасий II]] дал за българската войска 50 кентинария злато (т. е. Тервел да подпомгне имтератора в спора за византийския престол за огромната сума от 360 000 златни монети). за да има подкрепата на българите след победоносните им походи към [[Цариград]] (първия с които Тервел възкачва за император на Византия [[Юстиниан II|Юстиниян II]] в [[705]] г., и българският владетел е коронован за [[Кесар|кесар (цар)]], вторият в [[716]] г. при който българите разбиват византийците при [[Поморие|Тутхон]] (Анхиало) в [[708]] г. и третият с който свалят [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|обсадата на Констонтшнопол]], унищожават нахлулите да завладяват [[Европа]] войски на [[Арабски халифат|Арабския халифат]] в [[716|716 г.]] и така спират [[Ислям|ислямскатоислям]]скато нашествие на континента, заради което Тервел става [[Тривелий Теоктист|светец на източно-православната и римо-католическата християнски църкви]] почитан като благоверен бълтарснки цар Св. Тривелий).
 
Българите в селището не са номади, а уседнало земеделско население. Което потвърждава и един косер за лозя, открит в некропола. Занимавали са се и с риболов, което нсочат намерените различни кости на риби. Керамиката им също доказва, че прабългарите не са номади, че идват тук с установени традиции в керамичното производство. Били са добри скотовъдци и много състоятелни хора това виждаме в скъпите жертвени животни от некрополите. открити са кости на много животни, големи, едри животни - волове, крави, телета, овце, кози. Например в един троен гроб на мъж, жена и дете, в жертва са принесени две крави, две агнета и едно теле. Това не е по джоба на бедни чергари и прости номади, защото за да се отгледа една крава и да се заколи по време на погребението е скъп лукс, дори за възможностите в нашите времена, а там са жертвати 6 домашни жшвотни.<ref>[http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/9840/ Проф. Людмила Дончева: Езическият прабългарски ритуален некропол край Балчик е най-раненият, 9 Август 2008, Фокус]</ref> Дали името Ковънлък има общ произход с името Холъвник на средновековната българска крепост на отвъдния дунавски бряг срещу [[Никопол|Никопо]]<nowiki/>л (в чиято пък крепост са изрязани на каменните блокове примитивни рисунки на конник и елен, познати ни от крепостните стени на [[Плиска]], [[Велики Преслав|Преслав]] и [[Мурфатларски скален комплекс|Мурфатлар]]) не може да се каже със сигурност, но тюркското Ковънлък (пчелин, тръвнище, кошерище) за местността на този значителен първобългарски център може да обясни името което от османското завоевание носи наследника му - град Балчик, от тюркската дума bal - пчелен мед т.е. "Меденият град", каквото хипотеза изказва унгарският тюрколог Тамаш Секереш.
Ред 11:
На морския бряг при от нос Иканталък (тур. развалини) чак до нос Щит под античната крепост Афродизион морето разкрива в залива многобройни фрагменти от керамика, фосилизирани кости, монети и др. извлечени от вълните от горните слоеве на земната маса на мекия бряг, което показва интензивно обитаване на мястото в продължение на столетия.
 
След [[Покръстване на България|покръстването]], както и в цяла България от р. [[Тиса]] до [[Бяло море]], землените укрепления са изоставени, първенство добиват каменните градове и постепенно животът от селището се концентрира в чертите на поселението сред каменните стени на Карвуна в късноантичния Дионисопол (дн. кв. Хоризант на гр. Балчик) за което свидетелства откритата там в [[2016]] г. високостойностна златна монета на император [[Никифор II Фока]] (963-969)<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1597070?utm_source=novinites&utm_medium=site&utm_campaign=novinites-traffic Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта "Хоризонт" в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016]</ref>, след разорителното нашествие на киевския [[Нашествие на Светослав I в България|княз Светослав]] и [[Византийско владичество над българските земи|византийското завоевание]] и особено след подавянето на бунта на [[Българи|българинбългари]]н<nowiki/>а от [[Албания]] и управител на [[Добруджа]] [[Бунт на Нестор|Нестор]] в [[1074]] г. <ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Пламен Павлов, Бунтът на „граничаря” Нестор, Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000.,]</ref> от Константинополската власт населението се събира в българските селища на дн. хълмове „Ехото” (Джени баир) и „Магнолия” (Сусам баир)<ref>[http://bulgariancastles.com/bg/node/1425 Балчик - землено укрепление на хълма "Джени баир"]</ref>, докато след възстановяване на българската държава в [[1185]] г. от [[Цар Асен|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] градът е освободен.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарско_укрепено_селище_при_Балчик“.