Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

м
форматиране: 10x А|А(Б)
м („ ѝ “ вместо „ й “)
м (форматиране: 10x А|А(Б))
'''Трагедията''' (от [[гръцки]] - '''τραγῳδία''', ''tragōidia'' - песен на козлите, '''tragos''' – козел и '''ode''' - песен) е най-ранният [[Драма|драматичендрама]]тичен вид, възникнал в гръцката древност. Произходът на термина се свързва с Дионисиевите тържества през пролетта, когато хората надявали кози кожи, с цел да се оприличат на [[сатир]]и. До нас са достигнали общо 33 старогръцки трагедии. Към нейните представители отнасяме [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]].
 
== Произход и развитие ==
Диалогичните части на трагедията. В старата гръцка трагедия обикновено има 4 епизода. '''Етимология''': гр. ''έπεισόδιον'' – допълнително настъпващо
=== Стазими ===
Песните на хора (трисъставна структура). Хорът употребява [[реч]], която се различава от тази в епизодите. За да представи връзката с [[Мит|митамит]]а, тя си служи с по-древни форми на [[Език|езикаезик]]а. '''Етимология''': гр. ''στασιμον'' – песен, изпълнявана стоешком
:'''Строфа'''
:'''Антистрофа'''
:'''Епод'''
=== Комос ===
Буквално означава биене в гърдите като израз на скръб. Комоса е общ плач на хора и актьорите, представя се най-висшата степен на страдание. Той е незадължителна част от [[Структура|структуратаструктура]]та на трагедията. '''Етимология''': гр. ''κώμμος'' – удряне в гърдите
=== Екзод ===
Заключителната част на трагедията. Напускане на хора. '''Етимология''': гр. ''έξοδος'' - изход
Трагедията изцяло се основава на митове. Тя е най-митологичният жанр измежду всички жанрове от [[Старогръцка литература|старогръцката литература]]. От 33 оцелели трагедии, само една е на немитологичен сюжет – „Перси“ на [[Есхил]]. Относно мита се твърди, че Есхил теологизирал, [[Софокъл]] хуманизирал, а [[Еврипид]] демитологизирал старите фабули. Еврипид изразява съвременни проблеми,чрез преоткриване на митологични типове.
=== Mythos ===
С mythos-ът, или така наречената „фабула“, [[Аристотел]] означава както конкретните митологични фабули, така и [[Сюжет|сюжетасюжет]]а по принцип. А този сюжет според него е „подражание на действие“.
=== Synthesis ===
Чрез synthesis, или „състава на събитията“, Аристотел изразява акта на композиране, готовата фабула и самата [[композиция]] на трагедията. Съставът изразява връзката между отделните събития. За да бъде една трагедия с добре и цялостно съставена фабула, тя трябва да има начало, среда и край. Сюжетното действие не трябва да започва от момент нямал начало и не може да свърши с недовършено действие. Също така Аристотел казва, че хубавото се изразява във величината и реда, затова трябва да бъдат избягвани прекалено кратките събития, траещи само миг и същевременно прекомерно дългите, защото те смущават зрителното възприятие и нарушават единството и целостта на предмета. Но в същото време обемът на фабулата може да бъде по-голям, стига тя да бъде развита до пълното си изясняване, чрез последователен развой на събитията, довел до преход от нещастие към щастие или от щастие към нещастие.
Трагическата вина е особеност на трагедията, представляваща нарушаването на нравствения ред и самозалъгването на [[Герой|героя]], че може да се противопостави на върховните сили. Понякога тя е неосъзната от героя ([[Прикованият Прометей|Прометей]] знае какво е извършил, но [[Едип цар|Едип]] - не), но винаги бива наказана от обстоятелствата на съдбата. Заради това би могло да се предположи, че трагедията е песимистична по своя вътрешен смисъл, но карайки личността да мине през редица препятствия,тя всъщност разкрива истинските ѝ изключителни възможности.
=== Катарзис ===
Катарзисът в трагедията предизвиква у нас две главни чувства: състрадание и страх. Състрадание към героически-трагичното у героя и страх, от това да не се случи нещо подобно с нас или с нашите близки. Важно е да се подчертае, че чувството, което изпитваме ние е страх, а не ужас, защото ужасът блокира [[Съзнание|съзнаниетосъзнание]]то, докато страхът не изключва нашата способност за разсъждение. Именно при трагедията се говори за тези катарзисни чувства първо, защото злочестината е предадена в сегашно време, както се пише драматичната творба, позволявайки ни да мислим събитието за случващо се в момента, и второ - благодарение на зрелищността на представлението бедата се приближава по-близо до нас.
 
== [[Есхил]] ==
:„[[Седемте срещу Тива]]“
:„Молителки“
:„[[Прикованият Прометей|Прикованият Прометей]]“
:трилогията „Орестия“, която включва трагедиите „[[Агамемнон]]“, „Хоефори“ и „Евмениди“.
 
== [[Еврипид]] ==
 
Наричан е „[[Философ|философафилософ]]а на сцената“, не заради причисляването му към конкретно философско движение, а заради реакциите му на редица злободневни проблеми в [[Полис|полисаполис]]а. Той не използва наготово структурите на трагедията, а извършва нововъведения и разнообразява [[Жанр|жанражанр]]а. Неговите трагедии са необикновени за времето си и в композиционно отношение. Хорът започва да изразява неговата собствена позиция, а в повечето случаи е и ням свидетел на събитията. Важна особеност на Есхиловата [[драматургия]] е, че той е първият трагедиен автор, който изменя изцяло мита, създавайки образи, по-силни от прототипите в мита. Неговите творби достигат известност, но не и признание. Печели едва 4 театрални състезания, като първата си награда взима чак на 43-годишна възраст. От неговите 92 пиеси до нас са достигнали 19 (като авторството на „Рез“ е спорно):
[[Файл:Seated Euripides Louvre Ma343.jpg|мини|вдясно|Еврипид, мраморна статуя в Археологическия музей в Напа]]
:„Алкестида“
552 341

редакции