Стенопис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nelakanela (беседа | приноси)
допълване
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 9:
През Средновековието стенописите обикновено се изпълняват на суха мазилка (Secco). Огромната колекция от стенописи в Керала (южна Индия), датиращ от 14-ти век са примери за фреска Secco. В Италия, около 1300, техниката на рисуване на стенописи върху мокра мазилка фреско, е възстановена и довела до значително повишаване на качеството на стенописите.
 
Много стенописи са създадени по време на [[Ренесанс|Ренесанса]]а. Един от най-значимите стенописци за всички времена, остава [[Микеланджело Буонароти]], изписал Сикстинкската капела. Учени са пресметнали, че за обикновен човек би било невъзможно да изпише само тавана в рамките на един живот.
 
В модерни времена, терминът става по-добре познат чрез мексиканския мурализъм - движение в изкуството от 1930г. в Мексико. Представители са Диего Ривера, Дейвид Сикийерос и Хосе Ороско. Използват се за политическа пропаганда.
Ред 19:
Съществуват много различни стилове и техники. Най-добре познатата вероятно е фреско. Използва водоразтворими бои върху влажна основа. Удобна за бързо покриване на голяма повърхност, а често и в детайли. Цветовете избледняват, когато изсъхнат. Фреско е един от методите използван още в [[Античност]]та, през [[Средновековие]]то, [[Ренесанс]]а и днес.
 
[[КартинкаFile:Ferapontov.jpg|thumb|right|250px|Свети Николай благославя – руска фреска от 15 век]]'''Фреска''' (от [[италиански]] – ''il fresco'' – „на свежо“) е [[живопис]]ен метод за изпълнение на [[стенопис]]и, при който се използват стрити и добре омокрени пигменти, които се нанасят върху прясна, още влажна основа (мазилка) – оттам и името на тази живописна техника (за разлика от „секо“ – saecco – рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след [[енкаустика]]та. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди [[грунд]]ът (мазилката) да е изсъхнал.
 
При техниката ''il fresco'' поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда (мазилката) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се [[вар]] влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен.