Стефан Дуньов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 8:
| починал-място=[[Пистоя]], [[Италия]]
}}
'''Стефан Дуньов''' (на [[унгарски език|унгарски]]: ''Dunyov István'') е [[банатски българи|банатски българин]]н, участвал в [[Унгарска революция (1848-1849)|Унгарската революция от 1848-1849 г.]] и в борбите за освобождение и обединение на [[Италия]] - [[Рисорджименто]]. Дуньов е един от малкото българи достигнал до военното звание [[полковник]] преди Освобождението 1878 г. и създаването на националната Българска войска.
 
==Биография==
Стефан Дуньов е роден на [[28 юли]] [[1816]] г. в банатско българско семейство католици, живеещи във [[Винга]], тогава в [[Австро-Унгария|Австрийската]] империя, днес в [[Румъния]]. Дуньов завършва [[право|юридическо образование]] и отваря [[адвокат|адвокатска]]ска кантора в [[Арад]].
 
Увлича се от идеите на [[Лайош Кошут]] и [[Шандор Петьофи]] и се включва в Унгарската революция за национална независимост, като е избран в регионалния комитет в [[Арад]]. По-късно участва във военните действия, като първоначално е произведен в звание [[капитан]], а по-късно подполковник. Действа и като революционен съдия в процеси срещу контрареволюционните сили и издава смъртни присъди. След разгрома на революцията е заловен и осъден на смърт от австрийските власти. Под натиска на международната общественост срещу австрийските репресии присъдата му е намалена на 10 г. затвор. Освободен е през [[1857]] г. и е интерниран да живее в [[Пеща]].