Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 4:
Маврикий и [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] ([[430]] - [[518]]) са единствените императори на Източната римска империя, които в късната античност провеждат последователна политика на Балканския полуостров с цел подсигуряване на северните граници срещу нападения на варварски народи. Маврикий води поредица от походи срещу [[авари]] и [[славяни]] за защита на балканските провинции на Римската империя. През втората половина на неговото управление, особено след сключването на мир с [[перси]]те, тези походи заемат основна част от неговата външна политика.
 
Успехът на продължителните походи е променлив, преобладаващи са обаче трудно постигнати успехи, които може би са щели да предотвратят заселването на славяните на Балканския полуостров. Днес можем да отнесем походите на император Маврикий към края на серия активни отбранителни действия проведени от Римската империя срещу варварите по [[Рейн]] и [[Дунав]]. Що се отнася до походите срещу славяните, то тези войни носят белезите на една [[Асиметрична война|асиметрична война]].
 
== Положението на Балканите до 582 г. ==
Ред 12:
През 572 г. Юстин II започва продължителна война срещу персийските [[Сасаниди]], която мобилизира огромни финансови и войскови ресурси, които били предвидени за защитата на балканските земи. От император [[Тиберий II]] Маврикий наследява празна хазна. В тази обстановка продължаващите славянски нападения започват да разрушават античния облик на балканските римски провинции.
 
Няколко месеца след възкачването на Маврикий на престола , когато аварите на Кан [[Баян I]] подпомогнати от славянски войски превземат ''[[Сирмиум]]'' (днес [[Сремска Митровица]]) в [[Панония]], войните с варварските народи настъпват в нова фаза. С превземането на [[Дунав|дунавскатадунав]]ската крепост аварите и техните съюзници за първи път съумяват да се установят трайно в територии южно от Дунава.
 
== Походите между 591–595 г. ==
Ред 26:
 
== Пауза (596-597 г.) ==
След частичните успехи на аварите в Далмация на Балканите се установява за около година и половина относителен мир. Аварите търсят успех на запад срещу [[франки|франките]]те,<ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 161, 162.</ref> а ромеите предприемат (596 г.) малки походи срещу славяните по долното течение на Дунава без да се възползват от ангажираността на аварите на запад. Не са известни и големи набези на славяни в този период.
 
== Литература ==