Стойо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
Ред 16:
 
През 1885 година заедно с четата си е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] в отряда на капитан [[Коста Паница]].
[[ФайлFile:Chetnik Uprising 1895.jpg|дясно|мини|250п|Участници в Четническата акция: Йеромонах Максим, йеромонах Козма, йеромонах Паисий, [[Дончо Златков]], Стойо Костов, йеромонах Серафим]]
За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното:
 
Ред 27:
{{цитат|Все отборъ юнаци, мнозина отъ които следъ цвѣтисти и въ изобилно количество юнашки псувни и закани срещу турцитѣ, изказваха своеобразно и своитѣ чувства къмъ кадънитѣ. Успоредно съ това, не единъ пѫть тѣ се провикваха, галейки самоувѣрено своята пушка бойлия: „Ехъ бабамъ! Я кемеръ долусу, я хендекъ долусу!” (или кемерътъ или нѣкой долъ да се напълни).}}
 
[[ФайлFile:Cheta SMAC Stoyo Kostov Dimitar Dumbalakov.JPG|дясно|мини|250п|Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, [[Димитър Думбалаков]], капитан [[Еню Димитров]] и [[Тодор Паласкаря]].]]
Още същата нощ след опожаряването на Доспат дядо Стойо се отделя от отряда си с 16 свои четници и продължава към Серско, за да отвлече един богат турски чифликчия от [[Алистрат]]. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата му [[Кръстьо Захариев]] се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 58.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 48.</ref>