Отваря главното меню

Промени

м
без right/дясно в картинки (x8)
 
=== Евразия ===
[[ФайлFile:Eurasia (orthographic projection).svg|thumb|right|200px|Евразия]]
{{Основна|Евразия}}
'''Евра́зия''' е най-големия материк на Земята, и единствения, разположен на четири [[океан]]а: на юг – [[Индийски океан|Индийския]], на север – [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]], на запад – [[Атлантически океан|Атлантическия]] и на изток – [[Тих океан|Тихия океан]]. Континентът се намира в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] между 9° з. д. и 169° з. д., като само малка част от островите на Евразия са разположени в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]]. Голяма част от континентална Евразия е в [[Източно полукълбо|Източното полукълбо]], и само най-крайните западна и източна част на материка се намират в [[Западно полукълбо|Западното]]. Евразия се простира от запада на изток на 10,5 хил. km, от север на юг – на 5,3 хил. km, има площ от 53,6 млн. km². Това е над 1/3 от площта на цялата суша на планетата. Площта на островите е приблизително 2,75 млн. km².
 
=== Северна Америка ===
[[ФайлFile:Location North America.svg|thumb|right|200px|Северна Америка]]
{{Основна|Северна Америка}}
'''Се́верна Аме́рика''' ({{lang-en|North America}}, {{lang-fr|Amérique du Nord}}, {{lang-es|América del Norte, Norteamérica}}, {{lang-nah|Ixachitlān Mictlāmpa}}) е един от континентите на планетата [[Земя]], разположени в северната част на Западното полукълбо. Северна Америка е обградена от Тихия океан с Берингово море, заливите Аляска и Калифорнийски на запад, от изток – от Атлантическия океан (с моретата Лабрадор, Карибско, заливите Свети Лаврентий и Мексикански), от север – от Северния ледовит океан (с моретата Бофорт, Бафин, Гренландския и Хъдсъновия заливи. От запад континентът е отделен от [[Евразия]] от [[Берингов пролив|Беринговия пролив]]. На юг границата между Северна и Южна Америка преминава през Панамския провлак.
 
=== Южна Америка ===
[[ФайлFile:South America (orthographic projection).svg|thumb|right|200px|Южна Америка]]
{{Основна|Южна Америка}}.
'''Ю́жна Аме́рика''' ({{lang-es|América del Sur, Sudamérica, Suramérica}}, {{lang-pt|América do Sul}}, {{lang-en|South America}}, {{lang-nl|Zuid-Amerika}}, {{lang-fr|Amérique du Sud}}, {{lang-gn|Ñembyamérika}}, {{lang-qu|Urin Awya Yala, Urin Amerika}}) е южен континент в [[Америка]], разположен основно в Западното и [[Южното полукълба на планетата Земя, като малка част от континента се намира и в Северното. На запад граничи с Тихия океан, на изток — с Атлантическия, на север се свързва със Северна Америка, като границата преминава по Панамския провлак и [[Карибско море]].
 
=== Африка ===
[[ФайлFile:Africa (orthographic projection).svg|thumb|right|200px|Африка]]
{{Основна|Африка}}
'''А́фрика''' е вторият по площта материк след Евразия. Граничи със Средиземно море на север, [[Червено море]] – на североизток, Атлантическия океан на запад и Индийския океан – на изток и юг.
 
=== Австралия ===
[[ФайлFile:Australia (orthographic projection).svg|thumb|right|200px|Австралия]]
{{Основна|Австралия}}
'''Австра́лия''' (от {{lang-la|austrālis}} – „южен“) е континент, разположен в [[Източно полукълбо|Източното]] и [[Южно полукълбо|Южното полукълба]] на Земята. Цялата територия на материка е основната част на държавата [[Австралийски съюз]]. Материкът влиза в частта на света, наречена [[Австралия и Океания]]. Северното и източното крайбрежия на Австралия граничат със следните морета на Тихия океан: [[Арафурско море|Арафурско]], [[Коралово море|Коралово]], [[Тасманово море|Тасманово]] и [[Тиморско море|Тиморско]]; западното и южното – с Индийския океан. Близо до Австралия са разположени големите острови [[Нова Гвинея]] и [[Тасмания]]. Покрай североизточното крайбрежие на Австралия, на над 2 000 km дължина, се простира най-големия в света [[коралов риф]] – [[Големият бариерен риф]].<ref name="UNEP">{{cite web|author=UNEP World Conservation Monitoring Centre|year=1980|title=Protected Areas and World Heritage – Great Barrier Reef World Heritage Area|url=http://sea.unep-wcmc.org/sites/wh/gbrmp.html|publisher=Department of the Environment and Heritage|accessdate=31-03-2008|deadlink=404}}</ref>
 
=== Антарктида ===
[[ФайлFile:Location Antarctica.svg|thumb|right|200px|Антарктида]]
{{Основна|Антарктида}}
 
 
=== Гондвана ===
[[ФайлFile:Laurasia-Gondwana-mk.svg|thumb|right|250px|Изчезнали континенти]]
{{Основна|Гондвана}}
''Гондва́на'' в [[палеогеография]]та е древен суперконтинент, възникнал преди около 750—530 млн. години, дълго време намиращ се около Южния полюс. Включва в себе си на практика цялата суша, в наше време разположена в южното полукълбо ([[Африка]], [[Южна Америка]], [[Антарктида]] и [[Австралия]]), както и тектоничните плочи [[Индустан]] и [[Арабия]]. По-късно се премества в северното полукълбо и става част от [[Евразия]]. През ранния [[Палеозойская эра|палеозой]] Гондвана постепенно се изрества на север и преди около 360 милиона години се съединява със североамериканско-[[Скандинавия|скандинавския]] материк в гигантския протоконтинент [[Пангея]].
 
=== Пангея ===
[[ФайлFile:Пангея.png|thumb|right|250px|Пангея, обграден от Панталаса]]
{{Основна|Пангея}}
''Панге́я'' ({{lang-grc|Πανγαῖα}} – ''цялата земя'') – име, дадено от [[Алфред Вегенер]] на протоконтинента, възникнал в епохата на палеозоя. Гигантският океан, обкръжаващ Пангея (от [[силур|силурския период]] на палеозоя до ранния мезозой включително), получава името [[Панталаса]] ({{lang-grc|παν-}} „цяло-“ и {{lang-grc2|θάλασσα}} „море“). Пангея е образувана през пермския период, и се разпада в края на триас (преди около 200—210 милиона години) на два континента: северен континент – [[Лавразия]] и южен континент – [[Гондвана]]. В процеса на формиране на Пангея от по-стари континенти, на местата на техните сблъсъци възникват планински системи, някои от които съществуват и до наше време, например [[Урал]] или [[Апалачи]]. Тези ранни планини са доста по-стари от относително младите системи на ([[Алпи]]те в Европа, [[Кордилери]]те в Северна Америка, [[Анди]]те в Южна Америка или [[Хималаи]]те в Азия. Поради действащата милиони години [[ерозия]], Урал и Апалачите са ерозирали ниски планини.
394 216

редакции