Бернар от Клерво: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luchibsl1 (беседа | приноси)
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 32:
Три години по-късно, заедно с още 12 монаси, Бернар е изпратен да основе нов манастир в долината на ''Абсент'' (дн. [[департамент]] [[От Марн]]). Бернар нарича долината {{lang-fr|Claire Vallée}}, ''Светлата долина'' и оттогава имената Бернар и Клерво са завинаги свързани. Новият манастир привлича бързо много сподвижници (в това число бащата на Бернар и всичките му братя) и скоро той се оказва тесен за всички, които искат да се присъединят към цистерцианците. Самият Бернар със своята всеотдайност, както и с доброто си образование става главна фигура в ордена.
 
Бернар е яростен привърженик на папската [[теокрация]] и активно защитава папа [[Инокентий II]] срещу [[антипапа]] [[Анаклет II]]. Бори се и срещу [[ерес]]ите и свободомислието в Църквата и е инициатор за осъждането на [[Пиер Абелар]] на църковния събор през [[1140]]. Участва активно в основаването на ордена на [[Тамплиери|тамплиеритетамплиери]]те и е автор на първият им устав заедно с [[Юг дьо Пайен]].
 
На фона на невзрачните и слаби папи от този период, някои от които са негови ученици, Св. Бернар придобива огромен авторитет и влияние в църковните и светски среди. Чрез писма налага волята си на папата и на френския крал [[Луи VII]]. Инициатор е и главен организатор на втория [[Втори кръстоносен поход|кръстоносен поход]]. За основна добродетел е смятал смирението, а за главна цел на човешкия живот - сливането с Бога. Умира на [[21]] [[август]] [[1153]], а е канонизиран през [[1174]].