Разлика между версии на „Котка на Шрьодингер“

м
форматиране: 2x А|А(Б)
м (→‎Копенхагенска интерпретация: ; форматиране: 4x кавички, 2x тире, 2 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor))
м (форматиране: 2x А|А(Б))
{{Квантова механика|отворена тема=3}}
'''Котката на Шрьодингер''' е персонаж от изглеждащ [[парадокс]]ално [[Мисловен експеримент|мисловен експеримент]], предложен от [[Ервин Шрьодингер|Е. Шрьодингер]], когато искал да покаже непълнотата на [[Квантова механика|квантовата механика]] при прехода от субатомни към макроскопични системи.
 
==Описание на експеримента==
 
== Копенхагенска интерпретация ==
В [[Копенхагенска интерпретация|копенхагенската интерпретация]] системата престава да бъде смесване на състояния и избира едно от тях в момента, в който се извърши [[наблюдение]]. Експериментът с котката показва, че при тази интерпретация природата на самото наблюдение – [[Измерване в квантовата механика|измерване]] – е недостатъчно определена. Някои приемат, че опитът говори за това, че до момента в който кутията е затворена, системата се намира едновременно в двете състояния, в [[Суперпозиция|суперпозиция]] на състоянията „разпаднало се ядро, мъртва котка“ и „не-разпаднало се ядро, жива котка“, а когато кутията бъде отворена, точно тогава се случва колапс на вълновата функция до едно от състоянията. Други интуитивно усещат, че „наблюдение“ се случва, когато частица от ядрото попадне в детектор; все пак (и това е ключов момент от мисловния експеримент), в копенхагенската интерпретация няма точно правило, което да казва кога това се случва, и затова тази интерпретация на квантовата механика е непълна до момента в който в нея не бъде въведено такова правило, и не е обяснена възможността за въвеждането му. Точно е правилото, че случайност се появява в тази точка, където за първи път се използва класическо приближение.
 
По този начин, може да се придържаме към следното правило: В макроскопични системи не наблюдаваме квантови ефекти (освен явленията [[свръхфлуидност]] и [[свръхпроводимост]]); затова, ако наложим макроскопична вълнова функция на квантово състояние, от наблюдения знаем, че ще разрушим суперпозицията. И въпреки, че не е съвсем ясно, какво определя даден обект като „макроскопичен“, за котката сме напълно уверени, че е макроскопична. Така копенхагенската интерпретация ''не'' предрича, че котката съществува в наложено състояние на жива и мъртва, докато някой не отвори кутията.
562 411

редакции