Кохлеарен имплант: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Demar-stil (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 2x А|А(Б) |
||
Ред 1:
[[
'''Кохлеарен имплант''' е електронно [[технически помощни средства|устройство]], което помага на загубилите слуха си да чуват. Има външни и вътрешни части. Имплантът не възвръща нормалния [[слух]], а само го имитира, като стимулира директно [[слухов нерв|слуховия нерв]] с електрически импулси. В България често за използва и внесеното от немски (Cochleaimplantat) "кохлеарен имплантат" както и "кохлеарен имплантант".
Ред 12:
== Принцип на действие ==
Външен звуков процесор приема звуковите вълни от околната среда и ги предава на вътрешната част. Приемателят в черепната кост над ухото преобразува звука в електричество и го предава към [[кохлеа]]та. Електродите в нея са в пряк досег със звуковите рецептори. По този начин електрическият импулс заобикаля увредените части в [[средно ухо|средното]] или [[вътрешно ухо|вътрешното ухо]], достига до слуховия [[нерв]], пътува по него и се обработва от [[мозък
Речевият процесор - в зависимост от марката и модела - се зарежда с две или три еднократни [[батерия|батерии]] тип 675, батерия АА или със собствена [[акумулаторна батерия]]. Колко често се сменят батериите зависи от много фактори, като един от тях е настройката на процесора. Повечето потребители дават сведения за изтощаване на батериите на всеки два или три дни, като акумулаторните траят по-малко от еднократните.
Ред 30:
== Поставяне на импланта ==
[[
Вътрешните части се поставят оперативно под [[обща упойка]], като процедурата трае от два до четири часа. [[Хирург]]ът пробива [[мастоидна кост|мастоидната кост]] зад ушната мида (като предварително обръсва косата на мястото на разреза), за да достигне кохлеата, където поставя електродите. Приемникът се вгражда в черепната кост над ушната мида. Преди приключване на операцията имплантът се тества. В някои болници операцията е амбулаторна, а в други пациентът остава под наблюдение един-два дни. Поставената превръзка се сваля най-рано след 24 часа, а самият имплант се програмира и включва най-рано след две седмици.<ref name="Food & Drug Administration">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=hstat6.section.54153 Before, During and After Implant Surgery]</ref>
Ред 48:
В началото на 20 в. разнообразни експерименти в [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] водят до откритието, че елетричеството може да се превърне в звук и преди да е достигнало вътрешното ухо. През 1957 г. [[Андре Джурно]] и [[Шарл Айрес]] стимулирали директно слуховия нерв по време на операция от [[холестеатома]]. Пациентът чул звуци "като от колелото на рулетка и от шурец". Сигналът достигал до 1000 херца и в резултат пациентът усетил леко подобрение в слуховите си възприятия. През 1969 г. [[Уилям Ф. Хауз]] използвал опита на Джурно и създал първия модерен кохлеарен имплант с преносим процесор.
Пазарното разпространение на кохлеарните импланти с един електрод започва през 1972 г. в САЩ. По същото време австралиецът [[Греъм Кларк]] разработва многоканален имплант като го поставя на пациент през 1978 г. През 80-те години употребата на многоканалния имплант се разширява, а през 90-те, благодарение на [[микроелектроника
== Рискове ==
| |||