Съюз на македонските младежки организации: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 27:
===Предистория===
[[Файл:7th macedonian youth congress in Sofia.jpg|ляво|мини|250п|Делегати и гости на Седмия конгрес на Съюза на македонските младежки организации, 1931 г.]]
[[ФайлFile:Gordna dzhumaya kongres 1932.jpg|дясно|мини|250п|Осми конгрес на ММС в [[Благоевград|Горна Джумая]] през 1932 година, на читалището е поставена карта на [[Независима Македония]]]]
[[ Image: Die Makedonische Frage Georgi Bazhdarov.JPG|мини|дясно|250п|{{cite book |title=Die Makedonische Frage |last=Baschdaroff |first=G |authorlink= |coauthors= |year= 1925 |publisher=Makedonishe Studentenvereine im Auslande. Makedonische Bücherei №2 |location= |isbn= |pages= |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%20%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B5.pdf|accessdate=}}]]
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], и особено след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], българското население в Македония организирано се прогонва от установилите се там гръцка и сръбска власт. В България бежанците се организират около културно-просветни организаци, чиито основни цели са да запазят сплотени [[македонци]]те в изгнание. [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] подпомага създаването и направлява дейността на подобните организации.
Ред 48:
На седмия конгрес на организацията от 1931 година е избран Секретариат в състав: Димитър Михайлов, Христо Тасев, Димитър Яренов, Борис Димитров и Благой Денков, контролна комисия в състав: Георги П. Гьорчев, Толе Серафимов и Тодор Ангелов, а за организатори Георги Николов и Миле Симеонов<ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр.36, стр.1</ref>.
 
Съюзът организира 180 вечерни училища, 47 училища за неграмотни възрастни, 32 оркестъра, 30 певчески хора, 65 театрални групи, спортни отбори. През 1931-1932 година са построени почивни станции във Варна и [[Пирин]]. Създават се и парични фондове за подкрепа на нуждаещи се, най-вече на сираци.<ref name="Гоцев, 198-199" /> Към някои организации функционират [[футбол|футболни]]ни, [[скаут|скаутски]]ски и ученически секции. [[Стоян Бояджиев]], член на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в [[София]], описва част от дейността на организацията пи следния начин: {{цитат|Всяка събота се уреждаха вечеринки, на които се четяха реферати на различни македонски теми, държаха се научни беседи, изпълняваха се литературно-музикални програми. При организацията имаше любителски хор ... Уреждаха се и курсове по чужди езици - [[френски език|френски]] и [[немски език|немски]], а по-късно и по [[радиотехника]]... Лягахме и ставахме с мисълта за Македония и как да бъдем полезни и понеже по-възрастните другари и организаторите от Съюза искаха от нас да сме просветени, начетени и културни дейци, за да бъдем полезни в утрешния ден, то членовете на ученическите секции към „П. К. Яворов“ бяха едни от най-дейните и силни ученици в самите гимназии...<ref>Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 17-19.</ref>|}}
 
В началото на 1934 година Съюзът достига числен състав от 25&nbsp;000 членове, обединени в 250 организации<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=4AF087C001C758034C0D5C9C73AE31D9.znam1?encID=2&article=652782461 МАКЕДОНСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, 29.11.2003 г.] ''от сайта http://www.znam.bg''</ref>.