Т-34: Разлика между версии

*'''Основно въоръжение'''. На по-ранните модели Т-34 е монтирано 76 мм [[оръдие]] Л-11 обр. 1938/39 г. с вертикален, клиновиден, полуавтоматичен [[затвор (артилерийски)|затвор]]. Затворът е снабден с устройство за изключване на полуавтоматиката. Особеност при Л-11 е оригиналното му откатно устройство, при което течността на компресора контактува непосредствено с въздуха в нактника. За водене на огън са използвани: телескопичен прицел ТОД-6 и перископичен, панорамен прицел ПТ-6. От [[февруари]] [[1941]] г. на Т-34 започва да се монтира новото 76,2 мм оръдие Ф-34 обр. 1940 г. с клиновиден, полуавтоматичен затвор. Противооткатното устройство на оръдието има хидравлични спирачки на [[откат|отката]]а и [[накат|наката]]а, разположени под [[цев|цевта]]та. Оръдието е модернизирано два пъти. При първата модернизация са били направени малки промени в затвора и полуавтоматиката. При втората - е монтирана цев-моноблок. За водене на огън са използвани: телескопичен прицел ТОД-7 и перископичен, панорамен прицел ПТ-7, които по-късно са заменени съответно с ТМФД-7 и ПТ-4-7.

* '''Боеприпаси'''. За стрелба с оръдията Л-11 и Ф-34 са използвани унитарните [[снаряд|снаряди]]и използвани от [[дивизионна артилерия|дивизионната артилерия]] обр.1939 г. и от [[полкова артилерия|полковата артилерия]] обр. 1927 г. В модификациите произведени в периода [[1940]] - [[1942]] г. боекомплектът е 77 снаряда, а в периода [[1942]] - [[1944]] г. от 100 снаряда. Боекомплектът за допълнителното въоръжение първоначално е 2898 [[патрон|патрона]]а (46 диска), а по-късно 3150 (50 диска). Освен това - един [[картечен пистолет]] [[ППШ-41]] с 4 пълнителя и 25 ръчни [[граната|гранати]] Ф-1.

Електооборудването на танка е изпълнено по еднопроводна схема. Работните [[напрежение (електрическо)|напрежения]] са 12 и 24 [[волт|волта]]а.

Т-34 е снабден с [[къси вълни|късовълнова]], приемо-предавателна, [[симплекс|симплексна]]на радиостанция 9-Р работеща в режим на [[телефония]]. На по-ранните модели е монтиран радиостанция по-стар модел 71-ТК-З с допълнителна възможност за приемане на [[телеграфия|телеграфни]] [[модулация|немодулирани]] сигнали. След [[1943]] г. танковете са въоръжени с по-новата радиостанция 9-РМ с по-широк [[диапазон]] на работните честоти.

През лятото на [[1941]] г. немците успяват да пленят няколко Т-34/76, които веднага влизат в бойния състав на 1-ва, 8-ма и 11-та танкови дивизии на [[Вермахт|Вермахта]]а. На танковете е дадено немско обозначение Panzerkampfwagen T-34747(r). Въпреки заповедите командирите на [[дивизия|дивизии]] не се решават да използват танка по време на бой, поради простата причина, че немските мерачи са обучени да се прицелват по силует и това би довело до обстрел на трофейните машини от собствената [[артилерия]] и противотанкови подразделения. В по-късните периоди върху корпусите на трофейните танкове са нанасяни опознавателни знаци с по-големи размери.