Биоко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 18:
Местният цар Моломбо ([[1700]] – [[1760]]) е наследен от Лорите ([[1760]] – [[1810]]), Лопоа ([[1810]] – [[1842]]). От [[1827]] г. до [[1843]] г. Британия установява свои бази на острова в Порт Кларънс и Сан Карлос, борейки се с търговията с роби. През март [[1843]] г. [[Хуан Хосе Лерена]] изгонва британците от острова. Мадабита (1842 – 1860) и Сепоко (1860 – 1875) били местните управници. През този период на острова се заселват стотици негри, завърнали се от [[Куба]], както и десетки испански учени и политици.
 
От [[1923]] г. до [[1930]] г. [[Организация на обединените нации|ООН]] разследва миграциите между [[Либерия]] и испанската колония Фернандо По. Въпреки че [[Организация на обединените нации|ООН]] концентрира вниманието си върху [[Либерия]], все пак разкрива злоупотреба с условията на труд на острова. В края на 19-ти век икономиката се ориентира от производство на палмово масло, към [[какао|какаовите]]вите плантации. Зависимостта от емигрантски труд и повишаване на [[конкуренция|конкуренцията]]та от страна на европейците е резултат на икономическа криза в първите години на 20-ти век. Последиците от нея са задържане на продукцията, както и неплащане на работниците. Все пак разследването на [[Организация на обединените нации|ООН]] е с цел да опазят либерийския труд на Африканския континент, а не опит за облекчаване на неговите злоупотреби.
 
Островът е бил използван като база за полети по време на гражданската война в [[Нигерия]].