Кралство Либия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 133:
На 28 март 1953 г. Либия се присъединява към [[Лига на арабските държави|Арабската лига]]. Новата държава има огромни проблеми с висшето управление, тъй като по време на колониалните времена жителите не са били образовани, а сега всички позиции са заети от тях. Италианците, както тези, дошли от Италия, така и тези родени в Либия, са собственици на повечето от най-плодородната земя в страната, а също така и имат и монопол върху образованието. Поради тези трудности британците първоначално оглавили голяма част от администрацията. През 1955 г. започва проучване за [[Нефт|нефтени находища]], като първият басейн е открит през 1959 г., а добивът започва четири години по-късно. Добивът на нефт се превръща в един от стълбовете на либийската икономика.
 
Крал Идрис довежда страната то абсолютна монархия и забранява съществуването на политически партии.<ref>Blundy & Lycett 1987, s. 38–39; Kawczynski 2011, s. 7–9, 14; Bruce St. John 2012, s. 108.</ref> По време на петролната индустрия, от която Либия поема голяма част от приходите, [[корупция|корупцията]]та е широко разпространена.<ref>Blundy & Lycett 1987, s. 51; Kawczynski 2011, s. 136.</ref> Арабският национализъм набира все по-голяма популярност след поражението на [[Египет]] в [[Шестдневна война|Шестдневната война]] с [[Израел]] и в Либия избухват [[Панарабизъм|панарабистски]] протести, насочени срещу западните сили и администрацията на Идрис, които са определени като "произраелски".<ref>Kawczynski 2011, s. 16–17.</ref> На 25 април 1963 г. се извършва федерален устрой на държавата и се сменя името ѝ на Кралство Либия.
 
През последния период от кралския режим в [[Бенгази]] и [[Триполи]] избухват антизападни бунтове и петролните работници обявяват [[стачка]] в солидарност с [[Египет]].<ref>Kawczynski 2011, s. 16–17.</ref>