Битка при Аравзио: Разлика между версии

По неизвестни причини (вероятно заради климатични промени и наводнения) около 120 – 115 пр.н.е., кимврите напускат територията която обитават при [[Балтийско море]] на [[полуостров]] [[Ютланд]] и [[Скандинавия|Южна Скандинавия]] и тръгват на югоизток, като скоро се присъединяват към техните съседи тевтоните. Двете племена заедно побеждават [[скордиски]]те и [[Бои (народност)|боите]] – много хора от които вероятно се присъединяват към тях след загубите. През 113 пр.н.е. достигат [[Дунав]] и [[Норик]] територии на съюзническото на Рим племе – тавриски (Taurisci). Тавриските не са в състояние сами да отблъснат тези нови силни нашественици и се обръщат с искане за помощ от Римската република. На следващата година [[Римски консул|консула]] [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] повежда [[легион]]и към Норик, където взима защитна позиция близо до [[Аквилея]]. Карбон настоява кимврите и техните съюзници да напуснат веднага провинцията. Кимврите първоначално са съгласни за мирно разрешаване на спора, но след като разбират за това че Карбон им е устроил засада, разгневени от римското двуличие атакуват. В последвалата [[Битка при Норея|битка при Норея]] римската армия е разгромена, а самия Карбон едва спасява живота си с бягство.