Талмуд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 4x А|А(Б)
Ред 24:
===''Talmud Bavli'' (Вавилонски Талмуд)===
Вавилонският Талмуд бил предаван устно в продължение на векове преди да бъде съставен от еврейските учители във Вавилон около 5-ти век сл.Хр.<ref>{{cite web | year = | url = http://www.britannica.com/eb/article-9011623/Babylonian-Talmud| title = Palestinian Talmud| publisher = Encyclopædia Britannica Online| accessdate = 28 март| accessyear = 2008}}</ref>
[[ImageFile:Talmud set.JPG|thumb|right|300px|Пълна колекция на Вавилонския Талмуд.]] След заточението във Вавилония през 586 г. пр.Хр., е имало еврейски общности както във Вавилония, така и в Юдея, тъй като много от пленниците не се завърнали обратно. От тогава до периода на Талмуда, еврейската популация във Вавилония се увеличила по естествен път и с миграция. Най-важните еврейски центрове били [[Nehardea|Нехардея]], [[Nisibis|Нисибис]], [[Mahoza|Махоза]], [[Pumbeditha|Пумбедита]] и [[Sura|Сура]]. Вече не било нужно учителите да пътуват редовно до Израел за да събират автентични традиции.
 
''Talmud Bavli'' ("Вавилонският Талмуд") включва Мишна и Вавилонската Гемара, като последния представлява кулминацията на повече от 300 години анализ на Мишна във [[Talmudic academies in Babylonia|Вавилонските Школи]]. Основите на този процес на анализ били поставени от [[Abba Arika Rab|Рав Абба Акира]], ученик на Rabbi Judah ha-Nasi. Преданието приписва съставянето на вавилонския Талмуд в сегашния му вид на двама Вавилонски мъдреци, [[Rav Ashi]] и [[Ravina II|Ravina]]. Ashi бил председател на Школата в Сура от 375 г. до 427 г. сл.Хр. Трудът, започнат от Ashi бил завършен от Ravina, който традиционно е считан за последния амораичен тълкувател. Макар, че традиционалистите спорят дали смъртта на [[Ravina II|Ravina]] в 499 г. сл.Хр. е последната възможна дата за завършване на редакцията на Талмуда. Въпреки това, дори и най-традиционалистките възгледи, малко пасажи се считат като работа на група равини, редактирали Талмуда след края на амораичния период, известен като ''[[Savora|Сабораим]]'' или ''Rabbanan Savora'e'' (означаващ "отсъждащ" или "разсъждаващ").
Ред 61:
=== Садукеи ===
 
[[садукеи|СадукеитеСадукеи]]те били еврейска секта, която процъфтява по време на периода на Втория Храм. Един от техните основни спорове с [[фарисеи|фарисеите]]те (по-късно известни като равински Юдаизъм) бил относно тяхното отхвърляне на ''Устния Закон'', както и отричането на възкресението след смъртта. Несъгласието не било точно по Талмуда, тъй като той не бил написан по това време.
 
=== Караизъм ===
Ред 79:
[[Image:First page of the first tractate of the Talmud (Daf Beis of Maseches Brachos).jpg|thumb|Първата страница от [[Vilna]] Edition на Вавилонския Талмуд, Tractate Berachot, folio 2a.]]
Първоначално, еврейското учение било устно. Равините тълкували и разисквали върху закона (т.е., Еврейската Библия) и дискутирали по [[Танак|Танаха]] без да ползват писмена (освен единствено самите Библейски книги), въпреки че някои от тях може да са си водили бележки (''{{lang|he-Latn|megillot setarim}}''), като например по съдебни решения. Ситуацията обаче се променила драстично, главно в резултат на разрушаването на еврейската държава в 70 г. сл.Хр. и последвалия упадък на еврейските социални и законови норми. След като равините трябвало да се изправят срещу новата реалност,&mdash;главно юдаизъм без Храм (,който да служи за център за обучение) и неавтономна Юдея,&mdash;настъпило смущаване/объркване в беседите върху закона и старата система на устно учение не можела да се поддържа повече. Именно по това време лекциите на равините започнали да се записват писмено.<ref> Виж, Strack, Hermann, ''Introduction to the Talmud and Midrash'', Jewish Publication Society, 1945. pp.11-12. "[Устният Закон] бил записван на ръка в продължение на дълъг период... Имаме основание да вярваме, че първите опити да се запишат традициите, датират от първата половина на втори век след Христа." Според теорията на Strack натрупването на Християнския канон (Новият Завет) повлиял на равините да записват писмено устния закон. </ref><ref>Теорията, че разрушаването на Храма и последвалият упадък са довели до съхраняването на Устния Закон в писмен вид, за първи път е изложена в Посланието на [[Sherira Gaon]] и след това често повтаряна. Виж, например, Grayzel, ''A History of the Jews'', Penguin Books, 1984, p. 193.</ref>
Най-ранният записан устен закон може да е бил в [[мидраш]]на форма, в която [[халака|халахичната]] дискусия се е структурирала като [[exegesis|тълковен]] коментар върху [[Тора|Петокнижието]]. Но една алтернативна форма, подредена тематично, вместо по библейски стихове, станала доминираща около 200 г. сл.Хр., когато Равин [[Judah haNasi]] редактирал [[Мишна|Мишната]]та ({{lang|he|משנה}}).
 
Устният Закон не бил така монолитен, а се различавал в различните школи. Двете най-известни школи били Школата на [[Shammai]] и Школата на [[Hillel the Elder|Hillel]]. В общи линии, всички мнения, дори и тези, които излизали от нормата, били записвани в Талмуда.
Ред 95:
{{основна|Гемара}}
 
В трите века след редакцията на Мишна, равините в Израел и Вавилония я анализирали, дебатирали и разисквали по нея. Тези разисквания формирали [[Гемара]] ({{lang|he|גמרא}}). ''Гемара'' означава “завършване” (от [[иврит|еврейски]] ''gamar'' {{lang|he|גמר}}: "завършвам") или "обучение"( от [[арамейски|арамейски]]: "изучавам"). Гемара се фокусира главно върху изясняване и уточняване мненията на Танаим. Равините от Гемара са известни като {{lang|tmr-Latn|[[Амораим]]}} (ед.ч. ''{{lang|tmr-Latn|Amora}}'' {{lang|tmr|אמורא}}).
 
По-голямата част от Гемара се състои от анализиране на закона. Изходната точка за анализа обикновено е мнение по закона, изказано в Мишна. Мнението бива анализирано и сравнявано с други мнения в [[Dialectic|dialectical exchange]] между двама (често анонимни, а понякога и метафорични) опонента, наричани ''{{lang|tmr-Latn|makshan}}'' (разпитващ) и ''{{lang|tmr-Latn|tartzan}}'' (отговарящ). Друга важна функция на Гемара е да идентифицира коректната Библейска основа на даден закон представен в Мишна и логическия процес, който ги свързва: тази дейност е била известна като ''талмуд'' дълго преди съществуването на "Талмуд" като текст.