Бластула: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 19:
 
== Образуване на бластула ==
В началото на [[Сегментация|сегментациятасегментация]]та на новообразуваната [[зигота]] ембрионалните клетки комуникират помежду си, освен механично и чрез [[цепковидни контакти]] (nexus или gap junctions). През тези междуклетъчни цепки преминават йони и малки молекули, а често се транспортират и сигнални вещества, за които се предполага, че по-късно координират поведението на клетките. В периферията на сегментиращия ембрион се формират силни и плътни връзки между [[Бластомери|бластомеритебластомери]]те, които на практика изолират вътрешността на ембриона от външната среда. Около 16-клетъчния стадий цепковидните контакти се уголемяват и навлизат дълбоко навътре в [[анималната половина]] на ембриона (тази от която произлиза главата), като така постепенно образуват първична кухина наречена [[бластоцел]]. В резултат на механизъм, чрез който Na<sup>+</sup> се изпомпват през клетъчната мембрана в междуклетъчното пространство от където попадат във вътрешността на зародиша, [[Осмотично налягане|осмотичното налягане]] се променя и в бластоцела навлиза вода.<ref name=":0" />
 
Смята се, че функцията на бластоцела е да осигури пространство за придвижване на клетките при гаструлацията и да „държи на растояние“ срещуположните клетъчни популации. Външните клетки на зародиша се подреждат в слой (подобно на [[Епителна тъкан|епител]]) и на този етап ембриона се нарича бластула (при висшите бозайници стадият се означава като [[бластоцист]]).<ref name=":0" />
Ред 25:
През първите 12 деления бластомерите се делят синхронно, като за седем часа образуват 4,096 (2<sup>12</sup>) броя клетки. Но тъй като сегментацията е асиметрична (пълна и неравномерна), ниско разположените вегетативни клетки са по-едри и по-малко на брой. След приблизително дванадесетия цикъл клетъчното деление се забавя, става асинхронно и различните бластомери започват да се делят с различна скорост. По това време започва усилено да се [[Транскрипция (биология)|транскрибира]] собственият [[геном]] на ембриона. Тази промяната се означава като „преходна бластула“ и се свързва с изчерпването на някои запасни продукти с майчин произход, които са използвани за свързване с новосинтезираната ДНК.
 
Клетките ограждащи бластоцела го „тапицират“ с извънклетъчен слой от [[Гликопротеин|гликопротеинигликопротеин]]и. Бластулата обикновено не надминава по големина зиготата, тъй като с увеличаване броя на бластомерите размерите им намаляват.<ref name=":0">Илия Ватев и др. - Биология - Учебник за медицинските университети - III издание - изд. Реко - 2009 г. София (стр.. 319) - <nowiki>ISBN 954-908-575-9</nowiki></ref>
 
== Разлики при бластулацията ==