Теодор Жерико: Разлика между версии

Жерико периодично се връща към военните теми от ранните си картини и серията военни [[литография|литографии]], която започва след завръщането си от Италия е смятана за един от ранните върхове в това изразно средство. Вероятно най-значимата му и определено най-амбициозна творба е "[[Потъването на „Медуза“]]" (1818 - 1819), която изобразява последиците от съвременното корабокрушение на френския кораб "Медуза", при което капитанът остава екипажа и пътниците да се удавят. Инцидентът се превръща в скандал и драматичната интерпретация на Жерико представя трагедията по монументален начин. Известността на картината идва от обвинението в корупция, но и драматизираната вековна тема за борбата между човека и природата. Тя със сигурност възбужда въображението на младия [[Йожен Дьолакроа]], който позира за една от умиращите фигури.

 

Класически изобразените фигури и структура на композицията са в контраст с необуздаността на темата и създават важен мост между неокласическия и романтичния стил. Картината смесва много влияния: "[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]" на [[Микеланджело]], грандиозния подход към съвременните събития на [[Антоан Жан Гро]], групирането на фигурите на [[Хенри Фусели]] и може би "Уотсън и акулата" (1778) на [[Джон Копли]].