Теодор Херцел: Разлика между версии

През 1894 г., около нашумяващата [[Делото Драйфус|афера „Драйфус“]], бляновете на Херцел по план спасяващ евреите и създаването на тяхна държава, се засилват. Още преди аферата той се е опитва да води словесни битки с отявлени антисемити като [[Карл Люгер]], кмет на Виена. Също така търси съдействието на [[папа|папата]]та, за да могат всички евреи от християнския свят да възприемат християнската религия. Но именно несправедливото разжалване на офицера [[Алфред Драйфус]], подтиква френския кореспондент да потърси помощ от барон [[Мориз фон Хирш]] – богат евреин, привърженик на идеята: Нов свят за еврейската народност. Виенският журналист обаче не успява да изложи ясно идеите си за масово заминаване на европейските евреи към новия [[Цион]]. Коментаторите считат това за голяма трагедия, предвид сериозният интерес на барона към наивните идеи на Херцел и готовността му да спонсорира съдаването на еврейска държава.

Някои [[равин|равини]]и и членове на паството противодействат на фантазиите му. Той провежда няколко неуспешни политически срещи, сред които с великия везир на [[Турция]] и германския кайзер [[Вилхелм II]]. За да покаже сериозността на проблемите, които се обсъждат във всеки годишен ционистки конгрес, той настоява участниците да носят официално облекло. Херцел прави опити да осигури от турския владетел за автономен район [[Палестина]], в който да живеят евреите, но не успява. През 1903 г. привлича вниманието на британските власти и [[Англия]] му предлага с грамота еврейска поселническа територия в [[Уганда]]. Той приема [[Африка]] за място на новата родина, но среща опозиция на ционисткия конгрес.

През 1949 г. останките на основателя на ционизма са преместени на един хълм, точно на запад от [[Ерусалим]]. Там той лежи заедно със своя сънародник Давид Волфсон. Наблизо е разположена военна гробница на падналите жертви през войните на Израел и [[Яд ва-Шем]] – мемориалът в памет на [[холокост|холокоста]]а.