Теория на струните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 5:
Основната идея на всички струнни теории е, че основните градивни частици на действителността представляват струни със свръхмикроскопични размери (вероятно с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] – около 10<sup>-35</sup> м), които трептят със специфични [[резонанс|резонансни честоти]]. Така всяка частица трябва да се възприема като микроскопичен едноизмерен трептящ обект, вместо като точка. Този обект може да трепти в различни режими (както струните на китарата могат да възпроизвеждат различни тонове), като всеки режим на трептене се явява различна елементарна частица ([[електрон]], [[фотон]] и др.). Струните могат да се делят и да се сливат, което е еквивалент на това частици да поглъщат или излъчват други частици, подобно на [[ядрена реакция|ядрените реакции]] между елементарни частици.
 
Теорията на струните разглежда както отворени струни, които имат две определени крайни точки, така и затворени струни, чиито краища се съединяват. Тези два типа се държат по различен начин, генерирайки два различни спектъра. Така например в повечето струнни теории един от режимите на затворена струна се явява [[гравитон|гравитонът]]ът, а един от режимите на отворена струна е [[фотон|фотонът]]ът. Тъй като двата края на отворена струна винаги могат да се съединят, то няма теория на струните без затворени струни. Най-ранният модел теория на струните - бозонната, включваща само [[бозон]]и - описва при достатъчно ниски енергии теория на квантовата гравитация. Този модел обаче има някои ограничения. Както самото име предполага, спектърът от частици на тази теория обхваща само бозони - частици като фотона, които грубо казано са съставляващи на радиацията (излъчването), но не и на материята, която е съставена от [[фермион]]и. Теории на струните, които включват и фермиони са познати като теории на суперструните. Съществуват няколко разновидности на тези теории (виж [[Теория на суперструните]]), но всички те представляват гранични случаи на една по-нова теория [[М-теория]]та.
 
== Вижте също ==