Теофил (Византийска империя): Разлика между версии

 

Любител на разкоша, блясъка и културата, Теофил събира в обкръжението си граматици, учени, художници, музиканти и различни хора на изкуството, въпреки че вкусовете му не са от най-висшите. Той обича също църковното песнопение и по празниците ръководи хора в храма Света София. Интересува се и от технически нововъведения - за да се впечатляват посетителите, в тронната зала на императора са поставени бронзови лъвове и птици които могли да се движат и издават звуци, посредством скрити механизми.

 

Теофил има много блестящи качества, силен, но избухлив характер. Любовта му към справедливостта го води до вземане на много крути мерки. Действията му срещу корупцията са известни със своята показна стриктност и безпощадност, особено спрямо злоупотребите на високопоставените служители. Например, осъжда на публично бичуване братът на императрицата, понеже издига постройка, с която нарушава правата на съседката си. В друг случай, заповядва да потопят търговски кораб натоварен със скъпи стоки, понеже се възмущава след като разбира, че е собственост на съпругата му - смята за недостойно императрицата да се занимава с търговия. В литературното произведение "[[Тимарион]]", император Теофил е представен като един от съдниците на отвъдния свят.

При Теофил империята води тежки войни с Абасидския халифат, които се оказват като цяло неуспешни. През 830 г. императорът е победен от арабите в Анатолия. През 831 г. в [[Сицилия]] и [[Киликия]] протичат едновременно две войни между арабите и ромеите. На запад, въпреки помощта на съюзния венециански флот, арабските войски удържат победа, завземат [[Палермо]], част от остров Сицилия и Южна Италия. На изток Теофил успява лично да проведе успешно настъпление срещу арабите и чества триумф, но през 833 г. в [[Кападокия]] отново е победен и е принуден да сключи примирие с цената на значителни парични плащания. Византия води дипломация с Франкската империя, търси подкрепата на [[хазари]]те срещу [[печенеги]]те.

 

 

В 837 г. императорът предприема голямо нахлуване в Северна Месопотамия начело на 70 хилядна армия, но през 838 г., след първоначалния успех, Теофил лично търпи решително поражение от арабите, които преследват отстъпващия император чак до Аморион, [[Фригия]], родното място на династията. Градът е превзет в същата година, но избухналите междуособици в халифата карат арабските войски да се изтеглят. Императорът едва се спасява от плен чрез бягство.

 

След като в Константинопол достигат новини, че Теофил е убит в битка срещу арабите в Мала Азия, онази част от сенаторите, които са против императора, не намират за нужно да проверят истинността на слуховете, преди да изберат негов заместник на престола. Ефросина, която е против този политически ход, изпраща свой пратеник да търси доведения ѝ син, за да го посъветва да се върне незабавно в столицата. Според по-късни арабски и сирийски източници пратеникът прочел нейното писмо на Теофил, в което пишело: „Ромеите, които се завърнаха, съобщиха, че си мъртъв, и те пожелаха да изберат друг цар; ела бързо.“.