|
; Развитие, влошаване:
#Характерни [[Симптом|симптомисимптом]]и. Те са видими или разпознаваеми.
#Влошена симптоматика.
#Хронично състояние.
=== Стадий на пълната клинична изява ===
През този период патологичните процеси изцяло доминират над защитно-приспособителните. Проявяват се вече и специфичните за болестта симптоми, благодарение на които може да се [[Диагностициране|диагностицира]] заболяването. Група признаци, които са характерни за дадени заболявания и почти винаги ги съпътстват се наричат [[синдром]] на заболяването. При други заболявания един от симптомите е твърде специфичен и достатъчен за поставяне на [[Диагноза|диагнозатадиагноза]]та. Такива симптоми се наричат [[Патогномостични симптоми|патогномични]]. Понякога болестите могат да протекат атипично, в по-лека форма или пък отделни техни признаци не се проявяват. При други заболявания допълнително се намесва нов патогенен фактор, който добавя нови симптоми. Те могат да маскират типичната симптомология на заболяването, утежняват протичането му и често са причина за [[смърт]].
=== Завършващ стадий ===
== Генетичен и типологичен подход ==
Още от [[Древност|древносттадревност]]та, а и днес, към заболяванията, които не са от групата на острите или вследствие на [[травма]] болести, има два подхода: единият, който произлиза от наблюдението, че често болестите се наблюдават в дадено семейство, тоест има [[Наследственост|унаследимост]], или както казваме днес генетична склонност или предразположеност, а другият подход е типологичен (произхождащ още от [[Хипократ]]), също наричан конституционален.<ref>Вероятно една от най–популярните конституционни теории за темперамента е развита от Ернест Кречмер, изложена през 1921 г. в книгата „Строеж на тялото и характера“. Според Е. Кречмер хората, които имат определен тип телосложение, имат и определени предразположения към дадени психически заболявания.</ref> Макар че теориите за [[Темперамент|темпераментитетемперамент]]ите по-често намират приложение в [[Психология|психологиятапсихология]]та, тази за конституцията (тоест стойка, физиология на тялото и т.н.) е прилагана и върху изследване на причините, разпространеност и разпознаване на физическите заболявания.
Тези два подхода се различават по това, че намират за произход на заболяванията различни причини: генетични и съответно типологични. Тъй като [[Генетика|генетикатагенетика]]та е наука в процес на много активно развитие, днес много често се залага на генетичния подход. Той е също така доказан многократно в практиката, тъй като при наличие на [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]] налична склонност, често заболяването се наблюдава в следващо или по-следващо поколение. И все пак, дори в рамките на семейството и дадена в проценти генетична склонност при две сестри например, едната може да развие заболяването, а другата не, и това действително се наблюдава в практиката. Това е и причината генетичната теория понякога да търпи критики, особено в случаите като този на [[Анджелина Джоли]] , която си прави двойна превантивна [[мастектомия]].
== Симптоми и синдроми на болестта ==
[[ФайлFile:Tetanosse vatche coûtcheye.jpg|мини|200px|right|Опистотонусът при [[Тетанус]] и безнадежден признак]]
[[ФайлFile:Acarodermatitis Hand.jpg|мини|200px|right|Обривът и сърбежът на кожата са типичен симптом при [[краста]]]]
[[ФайлFile:CSF Smiadovo.jpg|мини|200px|right|Бутоните в чревната лигавица с [[некроза|некротичен]] център са патогномичен признак за [[Класическа чума по свинете]]]]
Основните признаци на болестта се установяват при клиничното обследване на организма. Те са проява на настъпилите смущения във функциите на органите и системите, на нарушенията на [[Обмяна на веществата|обмяната на веществата]] или на други отклонения в дейността на организма. '''Симптомите''' биват:
* Субективни. Това са симптомите, които показват как организмът чувства настъпилите промени в организма си, колкото и общи да са те. Външно те не се проявяват или са твърде слаби. При тези симптоми се установява основно [[болка]], тежест, [[Вертиго|виене на свят]] и други.
* Благоприятни.
* Неблагоприятни.
* Злокачествени. Пример за такъв симптом е липсата на перисталтични шумове при инвагинация и завъртане на [[Черва|черватачерва]]та.
* Безнадеждни. Такъв симптом е конецовидният пулс съпроводен със спадане на телесната температура.
| 