Теренций: Разлика между версии

[[ФайлFile:Terenz2.gif|дясно|мини|Теренций]]

В открояването на някои важни детайли той доказва, че е нещо повече от обикновен преводач. Той проявява сръчност и оригиналност при включването на ситуации от второразредни образци. Понякога е въвеждал епизоди, които са плод на личната му инвенция. Пресявал е материала през широко сито. На второ място, той съкращава обстоятелствените пролози, характерни за гръцките образци, и оставя зрителите в неведение както зрителите, така и характерите, за това, което ще се случи. Този “пропуск” увеличава [[Съспенс|съспенсасъспенс]]а /драматичното очакване/, макар че за публиката става по-трудно проследяването на интригата, както е в “Свекърва”. Като се стреми усърдно към изтънчения, но конвенционален, реализъм [[Теренций]] изключва от творбите си нереалистичните подходи, например, прякото общуване на актьора с публиката. Той запазва атмосферата на образците, от които черпи, като отчита с точен усет доколко гръцката култура би могла да бъде толерирана в [[Рим]]. Той пропуска неразбираемите и трудно обясними за римлянина ситуации от гръцките пиеси. Неговият език е по-чиста версия на говорения тогава [[Латински език|латински]]. От време на време той подчертава индивидуалните характеристики в изказа на отделния персонаж. Тъй като са в по-висока степен реалистични, характерите му не са толкова витални като тези у [[Плавт]] /забележителното изключение е Формион/. Но те са изследвани в дълбочина и с по-изтънчен психологически анализ. Някои отделни сцени са запазили въздействената си сила до днес /например, отказването на [[Бакхиади|Бакхида]] от връзката ѝ с Памфило в “Свекърва”/. Въздействието на [[Теренций]] върху възпитанието на римляните и върху по-късния европейски театър е много голямо. Езикът му е възприеман като образец за най-чист латински, а творбите му са били усърдно анализирани и изучавани през античността след него.От [[Менандър]] той черпи не само сюжети, но и се стреми да пресъздаде хуманното направление на неговите пиеси, да запази последователността на характерите и сериозния тон на оригиналите. Темите в произведенията му са семейните отношения; конфликтът между бащи и синове: възпитанието, разгледано според принципите на елинистическата [[философия]]; любовта, представена за пръв път в римската литература като високо и благородно чувство.

Персонажите на Теренций са влюбени юноши, хетери, свободни девойки, строги и добри бащи, услужливи роби, са надарени с много по-благородни нрави, отколкото у [[Плавт]]. Дори типичните отрицателни образи са дадени без прекалена карикатурност. В произведенията на [[Теренций]] пролозите са посветени почти без изключение на литературното поле - мика, тъй като е бил принуден да се брани от литературните си противници начело с Ланувин". В самите драми няма обръщение към зрителите, смесване на гръцки и римски черти от бита, нападки и остроти. Музикалната страна е значително опростена. Езикът му съответства на езика на образованите кръгове, стилът му с умерен и сдържан. [[Теренций]] има сравнително слаб успех през Античността, критиците смятат, че му липсва достатъчно художествена сила, и го наричат „полу-Менандър". Но тъй като е ценен много като стилист, той е изучаван в училищата, на което се дължи запазването на неговите произведения, а и на много антични коментари към тях. За стила му го ценят и през [[Средновековие|Средновековието]]то: през X в. монахинята Хросвит имитира [[Теренций]] в пиесите си с библейски сюжети. Интересът на следващите времена е насочен главно към композицията на драмите му, които дават по-точна представа и за новоатическата драма. Особено важна роля [[Теренций]] играе през XVIII в. - времето на сантименталната комедия: [[Лесинг]] разглежда „Братята" като образец на комедийния жанр.