Ладински език (ибероромански): Разлика между версии

== Име ==

В Израел езикът е най-често наричан ''ладино'' (לאדינו), което произхожда етимологически от [[латински език|''латински'']], макар много да смятат тази употреба за некоректна. Езикът също така е наричан юдеоиспански: ''judeo-espagnol'', ''judeo-español'',<ref name="DRAE">[http://buscon.rae.es/draeISrvltGUIBusUsual?LEMA=judeoespa%C3%B1ol&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado Real Academia Española, статия: Judeo-Español]'' in the [[Diccionario de la Real Academia Española]] (DRAE).</ref> ''sefardi'', ''djudio'', ''dzhudezmo'', ''judezmo'', и ''spanyol'' или ''español sefardita''; ''[[хакития]]'' (от арабското ''ħaka'' حكى) обозначава северноафриканския диалект, особено този в [[Мароко]]. Диалектът на [[Оран (провинция)|Оран]] в Алжир се нарича ''тетуани'', тъй като Оранските евреи идват главно от [[Тетуан]]. На иврит езикът се нарича ''спаньолит''.

Според [[Етнолог (издание)|„Етнолог“]]:

 

 

== История ==

Ладино е изнесен в Османската империя - Балканите, Северна Африка и Близкия изток след експулсирането на испанските евреи с декрета от Алхамбра в 1492 година.<ref>[http://www.sephardicstudies.org/quickladino.html "Ladinoikonunita: A quick explanation of Ladino (Judeo-Spanish)]. Sephardicstudies.org.</ref>

 

 

С времето на ладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на 17 век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в 18 век се появява литература на народния език (ладино), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на 19 век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладино започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове - над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.

При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици - гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. Ладинският също повлиява лексикално околните езици: например думата ''palavra'', ''дума'' ([[народен латински]] = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънски<ref name="DER">''[http://dexonline.ro/search.php?cuv=palavra&source=12 palavră]'' в ''[[Румънски етимологичен речник]]'', [[Александру Чорънеску]], [[Университет на лагуната]], [[Тенерифе]], 1958–1966: ''Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp''.</ref> със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.

 

 

== Фонетика ==

Граматиката на ладинския и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', [[астурски език|астурското]] ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', астурските ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.