Брезник: Разлика между версии

== История ==

Селищният живот тук има хилядолетна история. На хълма Брезнишко Бърдо в южния край на града се намира Мегалитно прототракийско светилище със скални соларни кръгове описано от проф. Димитрина Митова-Джонова. Намира се на източния склон на хълма под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора. Тук са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80-0.85 м и височина 0.30-0.35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. Запазените слънчеви каменни кръгове са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния с вино. Това е бил храм, обърнат към изгрева на слънцето.<ref name=":0">БНР Брезник – познат и непознат http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100711141/breznik-poznat-i-nepoznat</ref><ref>Мегалитно култово съоръжение – Брезник https://opoznai.bg/view/megalitno-kultovo-saorajenie-breznik

 

Брезник е един от петте града основан от [[Петър I (България)|цар Петър]] заедно с [[Ниш]], [[Пловдив]], [[Средец]] и [[Срем]]. Българският град е посочен в „Сказание за Енох Исая“: ''„Цар Петър 927 – 967…След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит.''

В град Брезник има два православни храма: старинния „[[Света Петка]]“ и '''храм-паметник[[Свети Георги Победоносец|"Свети Георги Победоносец]]“,''' той е осветен [[1948]] г. Намира се в централната градска част, действащ духовен храм. Замислен от брезнишкото патриотично население в началото на ХХ век. Основите са осветени и положени на 27.10.1927 г. от митрополит Стефан. Плановете са дело на арх. Смирнов, проектирал и строил храм-паметника „Александър Невски“ и арх. Кантарджиев. Храмът е осветен на 21.06.1948 г. от епископ Пимен. Църквата е внушителна по обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил, засега без стенописи. Изработени са проектите за изографисване на църквата и построяване на камбанария и се събират нужните средства за тях.

 

'''Средновековният храм „''Света Петка''“''' днес полувкопан в земята е наследник на древния български манастир ''„Бреза манастир“'', който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото „Брезнишко седмопрестолие“ известно дори в Цариград и с който се свързва името на града. От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.<ref>Официален сайт на Община Брезникhttp://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=87</ref><ref>„Св. Петка“ – гр. Брезник http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Петка-%20гр.%20Брезник</ref> Манастирът съществувал до края на [[XV век]], когато е засвидетелствано, че е плащал данък на видинския бейлербей. След XV век името на манастира вече не се споменава. Турците го наричали „''Матеалъ''“, а българите – манастир на „''Светата Майка''“. Църквата му през мрачните векове на робството тя е единственият символ на поруганата българска вяра, огнище на българската духовност и просветно средище. Тя е изгорена от ''Кара Феиз'' в [[1814|1804]] г. както много християнски светини които този агарянин разсипва в Брезнишко. Възстановена е в [[1818]] г. под водачеството на поп Кръстю и протопоп Павел. През епохата на Българското Възраждане пак тя е в основата на процесите на духовното обновление на населението на Граово. През 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ се открива и първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев ученик на забележителния възрожденец [[Захарий Круша|Захари Круша]]. Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението в 1878 г., чак до 1948 г., когато е осветена новата и просторна черква „Св. Георги“. Храмът "Света Петка“ пази частици от мощите на Св. Петка и много хора посещават църквата търсейки помощта и силата на светицата. Тук има лековита вода – аязмо, кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. Черквата търпи неколкократни преизграждания. Днес храмът като план се състои от три части. Източната най-стара част е от средновековието и представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната ѝ фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Днешния ѝ дървен покрив е заменил по-стар куполен свод. Още в началото на турското робство църквата е пострадва от разрушения и е преизградена, тогава на мястото на зидания покрив е издигнат дървен. Градежът на сградата е от ломен камък споен с хоросан. При възстановяването в 1818 г. наосът е разширен с притвор на запад, както западната стена с анти е премахната, а над пристроената част е изградена галерия нартекс. В XX в. от запад е пристроен втори притвор екзонартекс и на няколко метра западно от църквата е вдигната свободно стояща камбанария. Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от най-старите средновековни стенописи не е открито да е запазено нещо. Вероятно са били унищожени при първото разрушаването на храма от поробителя. Установени са поне три стенописни слоя датирани от XVII до XIX век. За един от тях се предполага, че е зографисван през чумната епидемия и затова останава незавършен. Запазените най-горни фрески са от XVIII и XIX в. По голяма част от тях са в наоса, като отделни фрагменти има и в притвора (галерията). Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара, които държат в ръцете си макет на черквата „Св. Петка“. Особеното за храма е, че има два олтара за двете отделения. Изключително интригуващо е това, че над олтара в мъжкото отделение има изобразени две крилати кучета, вероятно свързани с езически разбирания на местните жители. В църквата има и интригуваща икона на св. Христофор-Песоглавец, който само тук под влияние ина фолклорното християнство е изобразен с кучешка глава, докато в Суховския и Роженския манастир е с овча. Местния фолклор и житието му вдъхновяват [[Елин Пелин]] да напише расказа „Огледалото на св. Христофор“ в който виждаме прошката, един от най-големите християнски добродетели, и това да помагаш и да простиш и на най-лошия. Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст – „Венчилка“ най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба. Орнаментацията на арката, представена с плоска резба, се състои от гъста плетеница с розетки от рода на арабеските. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение). В църквата се пазят стари църковни книги-реликви с миниатюри-икони на Св. Петка и Св. Димитър. Храмът е бил книжовно средище, тук се е помещавало и първото килийно училище на града, а тогавашните свещеници са държали на българското и грамотността.<ref name=":2" /><ref>Храмът „Св. Петка“ в Брезник пази мощите на светицата. http://bnr.bg/horizont/post/100686956/hramat-sv-petka-v-breznik-pazi-moshtite-na-sveticata

</ref><ref>Света Петка в Брезник. Средновековните църкви в България http://medchurches.livejournal.com/24648.html</ref><ref>„Св. Петка“ – гр. Брезник, Свети места http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Петка-%20гр.%20Брезник</ref> Тук по време на Сръбската окупация в 1878 г. брезничани се събират отново при своя духовен символ на българщината – църквата „Света Петка“, този път да изразят по категоричен начин българската принадлежност. Църквата има голям и много добре поддържан двор, в който са разположени десетки археологически предмети, стари характерни с формите си каменни кръстове, османски фрагменти от мраморни плочи орнаментирани с розети и кипариси запазени от някогашния парапет на съборената след Освобождението джамия и т. н. всички те оформят своеобразен музеен лапидариум на това свето място. Храмът е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.<ref name=":1">Каталог Паметници на културата [http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=1&Itemid=3 Община Брезник http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=1&Itemid=3]</ref>