Тракия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x4); форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 3:
 
[[Картинка:Thrace and present-day state borderlines-bg.png|мини|Областта '''Тракия''' в пределите на [[България]], [[Гърция]] и [[Турция]]]]
[[КартинкаFile:Ethnographic-map-Thrace-1912.jpg|мини|дясно|Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през [[1912]] година]]
 
[[КартинкаFile:First Balkan war - liberated territories 1913.png|мини|дясно|Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към [[1913]] година]]
[[КартинкаFile:Macedonia-thrace.jpg|мини|дясно|Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия]]
[[КартинкаFile:Thraciae-veteris-typvs.jpg|мини|дясно|Стара карта на Тракия]]
 
'''Тракия''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Θράκη'', ''Траки'', [[турски език|турски]]: ''Trakya'', ''Тракя'', [[латински език|латински]]: ''Thracia'', ''Трация'') е [[историко-географска област]] в [[Югоизточна Европа|Югоизточна]] [[Европа]], която днес обхваща [[Южна България]], Североизточна [[Гърция]] и европейската част от [[Турция]]. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като '''Одринска''' или [[Източна Тракия]], а настоящата гръцка като '''Беломорска''' или [[Западна Тракия]]. Жители на областта в Античността са [[траки|траките]]те от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели - българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят понякога са наричани и [[тракийци]].
 
== География ==
Ред 51:
 
По [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]] от [[17 май]] [[1913]] г., сложил край на [[Балканска война|Балканската война]], цяла Тракия източно от линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]] - [[Енос]] се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] по [[Цариградски договор|Цариградския мирен договор]] от [[16 септември]] [[1913]] г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с [[Одрин]], а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]] и [[Ксанти]]. По [[Българо-турска конвенция (1915)|Софийската българо-турска конвенция (1915)]] България присъединява още 2 588 кв.км с 160 селища, влючително гарата на Одрин - Караагач и двата бряга на Марица до устието й.
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] [[Ньойски договор|Ньойският договор]] от [[1919]] обявява Западна Тракия за мандатна територия на [[Антанта|Антантата]]та и е окупирана от френски войски, а през април [[1920]] г. [[Конференция в Сан Ремо|Конференцията в Сан Ремо]] дава областта на Гърция.
 
По [[Севърски договор|Севърския договор]] Гърция получава по-голямата част от Източна Тракия, която обаче губи след катастрофата ѝ в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-Турската война]] по [[Лозански мирен договор|Лозанския мирен договор]] от [[24 юли]] [[1923]] г.
 
След разгрома на [[Югославия]] и Гърция от [[Хитлер|хитлеристкахитлер]]истка [[Германия]] от април [[1941]] г. [[Западна Тракия]] без областта по течението на Марица до октомври [[1944]] г. е под българско административно и военно управление. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]], лозанските граници са потвърдени.
 
Днес [[тракийци|тракиец]] е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция.