Тревери: Разлика между версии

'''Треверите''' ({{lang-la|Treveri}} или ''Treviri'') са [[гали|галско]] [[племе]], най-известното от групата на [[белги]]те, което е населявало бреговете на река [[Мозел]] в днешна западна Германия. Живели са между земите на [[нервии|нервиите]]те, [[медиоматрики|медиоматриките]]те, [[реми (племе)|ремите]] и десния бряг на река [[Рейн]]. Археологични находки на келтските племена има от 3 до 1 в. пр.н.е. Особено от втората половина на 2 в. пр.н.е. и втората половина на 1 в. пр.н.е. треверите, както всички келтски племена са в разцвет — имат парично стопанство, занаяти и търговия. Строят се градове ([[Мартберг]], [[Отценхаузен]]), крепости ([[Валендорф]]) и села с отбранителни стени.

Главният им град е [[Августа Треверорум]] ([[латински език|лат.]] ''Augusta Treverorum'' — „Град на Август в страната на треверите“, днешният [[Трир]]), основан от император [[Август]] през [[30 г. пр.н.е.]]. Според [[Юлий Цезар]], който пръв ги споменава в своите „[[Записки за Галската война]]“ (I, 37; II 24; III 11; IV 6, 10; V 2-4, 24, 47, 53, 55, 58,; VI 2, 3, 5-9, 29, 32, 44; VII 63), те имали германски произход, но говорели на келтски. Съседните племена на [[сегни|сегните]]те, [[кондруси|кондрусите]]те и [[ебурони|ебуроните]]те зависели от треверите, които се управлявали от 113-те члена на техния [[сенат]], намиращ се в съюз с [[Рим]]. Славили са се с храбрата си конница. Подчиняват се на Цезар, но в [[54 г. пр.н.е.]] вождът им [[Индуциомар]] е победен от [[Лабиен]] и през 30/29 г. въстават (победени са от Ноний Гал). Въстанието на [[Юлий Флор]] през [[21]] г. е потушено от римляните, както и въстанието през [[68]]–[[70]] г.