Бутковско езеро: Разлика между версии

== История ==

[[File:Dam of Lake Kerkini.JPG|thumb|250п|Язовирната стена]]

По произход езерото е [[блато]] на река [[Струма]] (Стримон). В 1923 година след катастрофата на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в околните села са настанени бежанци от Турция, които се изправят пред големи проблеми с [[малария]]та и обработката на земята, тъй като бързите води на Струма причиняват [[наводнение|наводнения]]. Затова гръцкото правителство в 1928 година възлага на американска компания превръщането на блатото в обработваема земя.<ref name="Υγροβιότοπος"/> Така в 1932 година е създадено изкуственото езеро чрез преграждане в източната и южната част с язовирна стена. През 1982 година е построена нова язовирна стена при Каяли,<ref name="Υγροβιότοπος"/> което увеличава и нивото на водата с 4-8 метра. В същото време започва изграждането на източния насип с дължина 7,5 километра, което продължава няколко години, а по-късно е изграден и западен. Курсът на Струма става по-стабилен и са изградени серия ровове и канали, за да се контролира водния поток в района.<ref name="Υγροβιότοπος"/>

 

 

== Флора ==

В многообразния в природно отношение район на Бутковското езеро съществуват над 800 висши растителни вида, 35 вида мъхове, 40 вида лишеи и над 120 вида гъби<ref name="ramel">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ramel.org/lake-kerkini/project.html | заглавие = Lake Kerkini: A Greek Wonderland | достъп_дата = 2013-04-10 | автор = Project Kerkini | дата = 21 April 2012 | издател = Earth-Life Web Productions | език = en }}</ref>. Освен водната растителност има и много горски екосистеми и субалпийска зона в Беласица. Околността му е заета от ниви, тополови гори и ридове, покрити с широколистни гори. В езерото живеят {{bt-bullat|четирилистно разковниче|Marsilea quadrifolia}}, {{bt-bullat|воден орех|Trapa natans}}, {{bt-bullat|бяла водна лилия|Nymphaea alba}}, {{bt-bullat|треволистен ръждавец|Potamogeton gramineus}}, {{bt-bullat|класовиден многолистник|Myriophyllum spicatum}}, {{bt-bullat|плаващ роголистник|Ceratophyllum demersum}}, {{bt-bullat|блатно лютиче|Ranunculus fluitans}}, {{bt-bullat|плаваща лейка|Salvinia natans}}. Растенията променят разпространението си всяка година. Две от тях - водният орех и плаващата лейка, както и {{bt-bullat|коринтска власатка{{!}}коринтската власатка|Festuca koritnicensis}}, {{bt-bullat|широколистна мишовка{{!}}широколистната мишовка|Minuartia saxifraga}}, {{bt-bullat|мраморен дебелец{{!}}мраморният дебелец|Sempervivum marmoreum}} и {{bt-bullat|стоянова теменуга{{!}}стояновата теменуга|Viola stojanowii}} са в [[Червен списък на световнозастрашените видове|Червената книга на защитените видове]].<ref name="Υγροβιότοπος"/>