Лептоспироза: Разлика между версии

'''Лептоспирозата''' ([[Латински език|лат]]. ''Leptospiros''), наричана още и '''заешка треска''', е [[инфекция|инфекциозна болест,]] от която боледуват най-често [[гризачи]]те, а също и [[човек]]а, множество [[бозайници]], [[птици]] и [[влечуги]]. Причинителят на заболяването е [[спирохета]] от род ''[[Leptospira]]''. Заболяването е описано за първи път от Адолф Вейл през [[1886]] г. като: ''„остра инфекциозна болест, при която се увеличава [[Далак|далакадалак]]а, появява се [[жълтеница]] и се възпаляват [[бъбреци]]те“''. Причинителят на заболяването е изолиран за първи път през [[1907]] г.

Лептоспирозата е заразна болест по [[Кучета|кучетатакучета]]та, която се характеризира с жълто оцветяване на видимите [[Лигавица|лигавици]], язвен стоматит и водниста кървава [[диария]]. Болестта е известна още като ''щутгарска болест'', ''инфекциозна жълтеница'', ''болест на Вейл'' и др. Причините за заболяването са болестотворни [[микроорганизми]], наречени лептоспори (''L. icterohaemorrhagiae'', ''L. colicola''). Човекът е силно възприемчив към заболяването.

Естествен резервоар на възбудителя на лептоспирозата в природата са мишовидните [[гризачи]], [[Хищници|хищницитехищници]]те и преболедувалите кучета, които остават трайни заразоносители в продължение на 2 – 3 и повече години. Заразяването на кучето и човека става при директен контакт с болно животно, чрез храна, замърсена с лептоспори, при къпане в застояла блатна вода, замърсена с [[урина]] и ескременти на болни от лептоспироза [[Воден плъх|водни плъхове]].