Бъкминстър Фулър: Разлика между версии

В тази връзка [[Джеймс Балдуин]] – студент, приятел и автор на множество публикации за Фулър, сред които е и книгата му „Трудовете на Бъки: Идеите на Бъкминстър Фулър за днешния ден“ (''BuckyWorks: Buckminster Fuller's Ideas for Today'', 1997) – споделя, че от собствено изследване е знаел за това увлечение, но е избрал да не го споменава, защото с такива епизоди (визира още открити ранни записки на идеите му, в които звучи като „бълнуващ маниак“) се пропуска същественото. Да се акцентира на аферата е като да „прекарваш времето си в размисли за ухото на [[Гог]], вместо за картините му“, допълва Балдуин<ref>[http://www.nytimes.com/2008/06/15/arts/music/15ster.html?pagewanted=2&_r=1 The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.2]</ref>, а в труда си от [[1997]] г. казва: „Така например, той ме окуражаваше да мисля за себе си всеобхватно, да бъда дисциплиниран, да работя за добруването на всички и да изпитвам удоволствие, вършейки това.“<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/J._Baldwin Wikipedia, J. Baldwin]</ref>

 

През [[1929]] г. Фулър представя модел на своята '''самоподдържаща се 4-D къща''' ([http://www.designmuseum.org/__entry/4819?style=design_image_popup виж картинка]) на изложение в [[Чикаго]], където рекламният специалист [[Уолдо Уорън]], слушайки неговите описания за философията, стояща зад тази конструкция, сглобява '''думата ''Dymaxion''''', която Фулър много харесва, и тя става ключово название за много от неговите проекти впоследствие.