Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x3)
Ред 1:
[[КартинкаFile:Bnmoro 1910-2.jpg|дясно|мини|250п|Устав на БНМОРО.]]
'''Българската народна македоно-одринска революционна организация''' е революционна организация, създадена на 4 май 1910 година от група дейци от [[Солунски революционен окръг|Солунски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Серски революционен окръг]] без сподвижниците на [[Яне Сандански]], чиято задача е да извоюва [[автономия за Македония и Одринско]]. През февруари 1911 година БНМОРО се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].
 
Ред 9:
Струмишките дейци осъществяват и няколко терористични акции.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 94.</ref> През пролетта на 1910 година дейци от Струмишки, Солунски и Серски окръг, заедно с дейци на ВМОК, се срещат в София и в циркуляр до ръководството на македонските дружества обявяват, че единствено оправдана и резултатна е революционната борба, водена открито в името на българската национална кауза, а хуриетът е обявен за хитър тактически ход, успял да заблуди ръководителите на ВМОРО. В циркуляра [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилският конгрес]], избраното от него ръководство и [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство]] ([[Христо Матов]], [[Апостол Грежов|Апостол Димитров]] и [[Христо Татарчев]]) са обявени за нелегитимни и се заявява, че Вътрешната организация е престанала да съществува.
 
[[КартинкаFile:Bnmoro 1910-1.jpg|дясно|мини|250п|Правилник на БНМОРО.]]
На 4 май 1910 година в София е свикано Учредително събрание, което поставя основите на БНМОРО. Резолюцията на събранието е подписана от [[Антон Бозуков]], [[Димитър Думбалаков]], [[Михаил Чаков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Георги Мучитанов]], [[Христо Чернопеев]] и [[Апостол Петков]]. Решението е за:
 
Ред 19:
 
което според събранието е неприемливо и то осъжда опитите за интернационализиране на българската революционна организация. Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с бившия вътрешен деец Христо Чернопеев и бившия върховист Антон Бозуков. В комитета влизат още [[Тане Николов]], Апостол Петков, [[Георги Занков]] и [[Димитър Ляпов]].
[[File:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|дясно|мини|250п|На снимката: [[Апостол войвода|Апостол Петков]], [[Христо Чернопеев]], [[Михаил Чаков]], [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], [[Антон Бозуков]] и други.]]
На 1 август 1910 година във вестник [[Камбана (вестник)|„Камбана“]] БНМОРО публикува „Позив към всички съмишленици на македоно-одринската освободителна кауза“, в който се заявява, че въоръжената намеса на България е гаранция за успеха на македоно-одринското освободително движение, защото: