Български земеделски народен съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →След Първата световна война: уточн на коалицията, препратки |
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б) |
||
Ред 5:
== История ==
=== Основаване и първи години ===
[[
През втората половина на [[1890-те]] започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. Те са пряк резултат на острото недоволство на селските маси от политиката на българските правителства след Освобождението по техните въпроси. Правителството на [[Васил Радославов]] прави опит да върне натуралния данък в земеделието. През [[1899]] [[Цанко Церковски]], организатор на една от тези групи в [[Мусино]], [[област Велико Търново|Търновско]], публикува ''„Възвание към българските земеделци“'', с което призовава местните организации да се обединят в общ съюз. Идеята е подета от [[Янко Забунов]], който през септември същата година започва да издава вестник ''„[[Земеделска защита]]“''.
Ред 19:
Отчитайки голямото влияние на БЗНС, старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на [[Александър Малинов]] (1918 г.) и в [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|правителствата на Теодор Теодоров]] (1918 – 1919 г.). След като получава най-голям брой депутатски места в парламентарните избори (авг. 1919 г.), неговият лидер Ал. Стамболийски е натоварен от монарха с мандат за образуване на нов коалиционен кабинет от [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] и [[БЗНС]] (''вж: [[Правителство на България (40)]]'').
През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на драгиевистите от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев, разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.). От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи – аграрната, за [[Трудова повинност в България|трудовата повинност]] (съгласно [[Ньойския договор]] военната повинност е отменена и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена - това е [[
Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със [[СССР]].
| |||