Троп: Разлика между версии

'''[[Алегория]]''' — при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека — лъв — смелост, заек — страх, лисица хитрост, вълк — алчност, змия — коварство, магаре — упорство, мечка — груба сила, мравка — трудолюбие, щурец — безгрижие и др.

 

Метонимиите биват например по:

* общност на мястото — Върхът отговори с други вик: Вазов) — вместо „опълченците, които са на върха“;

* съотношение съд и съдържание — тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) — вместо „количеството вино в чашките“ и др.

 

Например

* хляб вместо храна;

* частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) — вместо „бащин дом“,

 

 

срв.: Далече, / цял век далече са от мен / миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).

 

напр. имам си мъжленце — нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).

 

# Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики

 

 

'''[[Оксиморон]]''' — чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се