Тураниди: Разлика между версии

'''Туранската раса''' ('''тураниди''', {{lang-en|Turanid race}}) е остарял термин, използван през [[20 век]] в общата (физическа) [[антропология]], за да бъдат обозначени представителите на популациите, населяващи [[Средна Азия]] и [[Казахстан]].<ref>[http://books.google.hu/books?id=2Fx6pzonsCIC&pg=PA132&lpg=PA132&dq=coon+scientific+racist&source=bl&ots=cD4suhMlqI&sig=CN2Rb_77AvjYYRbfr-dZ-P4gBCA&hl=en&sa=X&ei=GWwIUO_nD6jj4QTP8_DJBA&redir_esc=y#v=onepage&q=coon%20scientific%20racist&f=false Race and Racism: An Introduction] [http://www.amazon.com/Race-Racism-Introduction-Carolyn-Fluehr-Lobban/dp/0759107955# (see also)] by Carolyn Fluehr-Lobban, Pages 127 – 133, Publication Date: December 8 2005, ISBN-10: 0759107955</ref> Съвременната обща антропология, на базата познанията на съвременната [[биология]], най-вече [[Генетика|генетикатагенетика]]та, отхвърля съществуването на отделни човешки [[раси]], но [[културна антропология|културната антропология]] и [[социология]]та предполагат изследването на понятието ''раса'' като социална конструкция, отговаряща на название или самоназвание на определени популации.

По анализ на антропологични данни в прабългарски [[Некропол|некрополинекропол]]и е установено, че част от тях са били представители на този расов подтип.<ref>[http://books.google.com/books?id=i2gTXWkOkJAC&pg=PA181&dq=антропологични+мостич+монголоидни&hl=bg&source=gbs_toc_r&cad=4#v=onepage&q&f=false Възтановяване на главата по черепа, проф. Йордан Алексиев Йорданов, Pensoft Publishers, 2000, ISBN 9544306943, стр. 168 и сл.]</ref> Класическата българска [[историография]] поддържа становището за преобладаващо туранския произход на [[прабългарите]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pm2/pm_2.html стр. 52 – 62. Книга за българите. проф. Петър Мутафчиев, отговорен редактор проф. Васил Гюзелев (Издателство на Българската академия на науките, София, 1987).]</ref><ref>[За произхода на прабългарите, проф. Рашо Рашев, стр. 23 – 33 от Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992 г.]</ref>