Лимфома: Разлика между версии

'''Лимфомата''' е общото название на неоплазми на [[клетки]] и клетъчни прекурсори от [[имунната система]]. През [[1832]] г. английският [[лекар]] [[Томас Ходжкин]] описва болестта за пръв път. Днес най-общо групата се дели на '''болест на Ходжкин''' и '''неходжкинови лимфоми'''. Представката „лимф-“ показва, че в началото на заболяването е злокачествена промяна в [[Лимфоцит|лимфоцитителимфоцит]]ите, които започват да се делят неконтролируемо, а наставката „-ома“ идва от „[[тумор]]“ на [[Гръцки език|гръцки]]. Възникналите тумори увеличават [[Лимфен възел|лимфните възли]] и изместват здрави клетки в [[Кръв|кръвтакръв]]та. Разпространяват се по цялото тяло, като засягат и нелимфни органи.

[[Етиология]]та както при повечето неоплазми и тук остава неизвестна. Цитогенетичните промени се установяват при значителна част от болните, но не се наблюдава постоянство за определена аномалия, която да се свърже с [[Патогенеза|патогенезатапатогенеза]]та на болестта. При пациенти с БХ се открива нарушен клетъчен имунитет при запазен хуморален, което би могло да се обясни като последствие от малигнения процес или като генетичен дефект, предразполагащ към развитие на болестта. В същия аспект се обсъжда и ролята на [[вируси]], която се подкрепя от някои епидемиологични особености като групиране на случаи и появата на няколко заболели в едно семейство. [[Антитела]] спрямо капсидния и нуклеарния [[антиген]] на Epstein-Barr-virus (EBV) се откриват често при болни от БХ, а в 20 до 80 % от биопсичните материали се доказва [[Геном|геномагеном]]а на вируса. Допуска се и възможността БХ да представлява крайна фаза на реакцията на организма спрямо различни патологични въздействия като вирусни инфекции, професионални вредности и други дразнители от [[околната среда]], при налична генетична предиспозиция. Неопластичните клетки при този малигнен процес са клетките на Ред Стемберг, чийто произход е неясен. Предполага се, че те произлизат от ретикуло-[[Ендотел|ендотелните клетки]] или моноцит-макрофагиалната система, но наличието на значителни различия в характеристиката им намалява вероятността за единен произход. Клетките на Ред Стемберг не са уникални само за БХ; подобни клетки се наблюдават и при [[инфекциозна мононуклеоза]]. Броят на клетките на Ред Стемберг върви в паралел с типа на БХ, с възрастта на пациента и прогнозата на заболяването.

Най-типичната проява на заболяването е безболезнената лимфаденомегалия, като най-рано в около 60 – 80 % от случаите са засегнати наддиафрагмалните лимфни възли. Аксиларната и медиастиналната аденомегалия е сравнително по-рядка и се съпътства с [[кашлица]], [[диспнея]]. От 3 до 10 % от пациентите са с поддиафрагмално заангажиране на инвагиналните, мезентериалните или ретроперитониалните лимфни възли. При една трета от пациентите БХ протича с общи прояви като повишена температура, обилно потене, загуба на тегло, понякога с астеноадемия и [[сърбеж]]. При нелекувани болни настъпва постоянно нарастване на туморната маса и лимфогенна или хематогенна дисеминация към съседните области и органи – [[слезка]], [[черен дроб]], [[Кост|костикост]]и и др. [[Диагноза]]та се поставя при [[биопсия]] на лимфен възел и намирането на клетките на Ред Стемберг – големи, би- или полинуклеарни клетки с изпъкнали нуклеоли с вид на „очи на бухал“. Често се наблюдава и хипергамаглобулинемия.