Литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 7x А|А(Б)
Ред 1:
{{Литература}}
[[File:Livre Ouvert 2.jpg|дясно|thumb|250px|Разлистена книга]]
 
'''Литература''' (на [[латински език]] ''litera'', ''literatura'') са (''най-често'') произведения от писмен вид, в които [[автор]]ът разказва определен [[сюжет]], история, която е измислена с цел [[развлечение]], [[поука]]... В [[Сюжет|сюжетасюжет]]а участват [[Литературен герой|герои]], които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат [[книга|книгите]], но литературата може да присъства и в [[интернет]], като [[Цитат|цитатицитат]]и или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на [[устни наративи]].
 
== История на понятието литература ==
Като [[термин]] първоначално литературата е означавала буквално ''„учене от книгите“'' ([[Латински език|лат.]] ''lit(t)era'' – буква, от което на [[Латински език|лат.]] ''lit(t)eratura'' – учене, писане, граматика) , вече по-късно обозначава ''„литературна продукция, произведение“'' и едва през [[19 век]] придобива смисъла на ''„[[корпус]] от [[произведение|произведения]] за даден период или [[нация]]“''. Тоест [[понятие]]то е сравнително ново, тъй като например в [[Античност|античносттаантичност]]та (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за ''изкуство''.
 
== Опит за дефиниция и видове литература ==
Ред 12:
Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от [[публика]], [[Литературна критика|критика]] и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по [[презумпция]] откровената [[елитарност]] на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост.
 
Извън елитарната, в класическия смисъл на [[Дума|думатадума]]та, и национално-значима литература, или още обозначавана с термина „[[канон]]“ имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:
* [[булевардна литература]]. Тази литература е обичана и масово купувана заради своята лесна „сдъвкваемост“, възприемаемост, основен критерий: „да бъде интересно“; Най-често се използва в смисъла на дамгосващо дадено произведение понятие.
* [[маргинална литература]] – литература, която в световен мащаб или по отношение на канона не е от значение, но при все това е носител на ценности за ограничени и отделни групи, които я поддържат като я създават и четат. Виж: [[маргинално изкуство]];
Ред 24:
{{основна|Художествена литература}}
 
Художествената литература включва [[Стихове|стиховетестихове]]те, [[Басня|басните]], някои от [[приказки]]те и [[Разказ|разказитеразказ]]ите и т.н. Художествената литература се различава с някои особености ([[литературен похват|литературни похвати]]) от научнопопулярната и научната литература. Например с '''[[олицетворение]]то''' се приписват човешки качества на животни, растения и предмети; '''[[Епитет|епитетиепитет]]и''' е литературното название на [[Прилагателно име|прилагателните имена]], а чрез '''[[сравнение]]то''' предмет, лице или явление се сравняват с други предмети, лица или явления за по-голяма нагледност. Други литературни похвати са '''[[метафора]]''' и '''[[хипербола]]'''.
 
== Научнопопулярен и научен текст ==