Разлика между версии на „Валандово“

177 байта изтрити ,  преди 3 години
м
без right/дясно в картинки (x3); форматиране: 6x А|А(Б)
м (без right/дясно в картинки (x3); форматиране: 6x А|А(Б))
== История ==
[[Файл:Valandovo-mo.jpg|ляво|мини|250п|Валандово в началото на XX век]]
[[ФайлFile:Valandovo Greek School Seal.jpg|дясно|мини|250п|Печат на гръцкото училище във Валандово]]
За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на [[цар]] [[Стефан Душан]] от 12 юни 1349 година под името ''Алавандов''.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.</ref> През 70-те години на XIV век село ''Алавандово'' е в състава на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] и принадлежи на светорския манастир „[[Свети Пантелеймон (Света гора)|Свети Пантелеймон]]“.<ref>Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.</ref>
 
{{цитат|Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.<ref>{{cite book |title= Пътепис |last=Евлия Челеби |first= |authorlink= |coauthors= |year=1972 |publisher= |location=София |isbn= |pages=268, 270 |url= |accessdate=}}</ref>}}
 
Според [[Османска империя|османски]] [[джизие]] регистър от 1664 - 1665 година Валандово е център на [[нахия]] в рамките на [[Петрич|Петричка]]ка [[кааза]].
 
В края на XIX век Валандово е малко българо-турско градче. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Валантово'' е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 [[българи]] и 44 [[помаци]].<ref>{{cite book |title= Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Македонски научен институт|location=София |isbn=954-8187-21-3 |pages=194-195 |url= |accessdate=}}</ref>
 
На 7 декември 1899 г. започва [[Валандовска афера|Валандовската афера]], при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] от [[Гевгели|Гевгелийско]]йско, [[Дойран|Дойранско]]ско и [[Ениджевардар|Ениджевардарско]]ско.
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. паланката е населявана от 820 жители българи [[християнство|християни]], 285 [[турци]] и 90 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_09.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.]</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в [[1912]] година 16 души от Валандово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.</ref>
 
След [[Междусъюзническата война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година Валандово остава в Сърбия. През март [[1915]] година градчето е за кратко освободено по време на [[Валандовска акция|Валандовската акция]] на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.<ref>Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343</ref> През есента на 1915 година след намесата на България в [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] Валандово е освободено от българската армия.
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от [[1941]] до [[1944]] година Валандово отново е включено в границите на [[Царство България]].
 
==Население==
[[ФайлFile:Valandovo Bulgarian Troops IWW.jpg|дясно|мини|260п|Български войници във Валандово през Първата световна война]]
[[Файл:Oranzerii Anska reka.jpg|260px|мини|вдясно|Оранжерии край Валандово (2010 г.)]]
[[Файл:Valandovo.2.jpg|260px|мини|вдясно|Изглед от Валандово]]
* Край града е разположен [[Валандовски манастир|Валандовският манастир „Свети Георги“]], изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
* Църквата „[[Свети Димитър (Валандово)|Свети Димитър]]“ е от 1830 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=364&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Валандовско | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref>
* Във Валандово се провежда придобилият известност и в [[България]] Валандовкси [[Фолк фест|Фолк фест]], който се провежда за пръв път през [[1985]] г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.<ref name="ОбВалКул">{{cite news |first= |last= |title= Култура > Фестивали |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/administrator |publisher= официален сайт на Община Валандово |date= |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref>
* Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на [[ракия]]<ref name="Сител1">{{cite news |first= Зоран |last=Георгиев |title=„Одржана 13-та валандовска ракијада“ |url=http://www.sitel.com.mk/mk/odrzhana-13-ta-valandovska-rakijada |publisher= ТВ Сител |date=19 октомври 2013 |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref>
 
== Личности ==
[[ФайлFile:Olga Saisi Kordatou.jpg|дясно|мини|150п|Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=704&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 3 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]
;Родени във Валандово
* {{MKD-флаг}} [[Георге Иванов]] (1960 - ), юрист от Република Македония, 4<sup>-ти</sup> президент на Република Македония (от 2009 г.)
394 317

редакции