Врачанска епархия: Разлика между версии

'''Врачанската епархия''' е епархия на [[Българска православна църква|Българска православна църква]] със седалище в град [[Враца]] и архиерейски наместничества в [[Бяла Слатина]], [[Оряхово]].

Епархията е създадена като епископия в рамките на Търновската митрополия в края на XVIII век. Дотогава Врачанската каза е директно подчинена на Търновската митрополия, а за известно време във вторат аполовина на XVIII век на Видинската митрополия.<ref name="Маркова 90">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=90|url= |accessdate=}}</ref>

* [[Антим Врачански|Антим]] (1803–1813), грък, отношенията му с паството са силно враждебни.<ref name="Маркова 90"/> Населението отказва да плаща исканите от владиката данъци и се налага Патриаршията да идзпрати писма до свещениците да се отнасят добре с владиката и да му дават каквото му се полага. Пристига и специален помирителен пратеник от Цариград. Заради неплащане на хазната на Патриаршията и на Търновската митрополия Антим е отстранен от Враца<ref name="Маркова 91">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=91 |url= |accessdate=}}</ref>

* [[Методий Врачански|Методий]] (средата на 1813–1827)<ref>{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=91 - |url= |accessdate=}}</ref>

* [[Паисий Врачански|Паисий]] (избран през ноември 1860 г., преместен през 1872 г.),<ref>Γερμανός, σ. 135-136</ref> през 1865 година бяга в Цариград и в епархията е изпратен патриаршески екзарх,<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=240 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-07}}</ref> на 21 март 1866 година заминава обратно за епархията си<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=251 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-08}}</ref>